картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

четвъртък, 31 декември 2015 г.

Be Yourself!


Календарът е едно от нещата, върху които нямаме власт.
Също, не можем да заповядваме на природата – кога да грее слънце, кога да вали сняг.
Повечето хора приемат тези сурови истини без капка съмнение в тяхната безусловност. И примирено изживяват дните си до последния залез без нито веднъж да се опълчат или да се разбунтуват срещу тази конвенция.
“Какво да се прави? Така е било, е, и така ще бъде.” – категорични са всички здравомислещи.
Точка.

И все пак.
Ами само ако си представим ...

Не, не съм се побъркала, не говоря за вечен живот или за начин да накараме снегът да завали ей сега, в тази минута.
Говоря за всички неща с, които се примиряваме   или приемаме за даденост;
За съзнанието, че имаме ограничени възможности;
За ленивите убеждения, че всичко е такова, каквото е, и които ни тласкат да живеем впили нокти в съмнителната сигурност на рутината.

Примирението със статуквото е вид смърт за всяка мечта и надежда.
Сдобива ли се Пепеляшка с всичко, което заслужава да има?
Кристални пантофки, каляска и принц?
И още как!
Защо успява?
Защото се измъква от пепелта и приема предизвикателството да бъде принцеса, макар и до полунощ. И ако нямаше дързостта и куража да си върне кристалните пантофки и да бъде принцеса за цял живот, тя щеше да си остане и да остарее като Пепеляшка.
Приказката на братя Грим е просто една сантиментална история за силата на нонконформизма.

За щастие, има една реална, невнушителна  част от нашия биологичен вид, която никога не се примирява и не се уморява да задава въпроси, да изследва, да се съмнява. В тази достойна извадка от нашето човечество присъстват учени, изобретатели, творци, борци за свобода и ентусиасти, които прелитат над делничното като Питър Пан, превръщайки най-скучното събрание в приключение от Невърленд.

Тук идва и моето новогодишно пожелание

Никога да не се страхуваме -
Да се съмняваме
Да задаваме въпроси
Да изследваме света
И най-важното -
Винаги да бъдем себе си.

Кой знае какво можем?
Ние. Само ние и никой друг.
Остава само да проверим докъде можем да стигнем, търсейки отговора.

Нека и през Новата Година не спираме да търсим и намираме себе си.
Да бъдем!




неделя, 13 декември 2015 г.

Calm Your Soul




За тревожността на душата
Размисли в края на годината, допълнени със стиховете на суфита  Руми

Каква година!
Тревожна, смутна.
Белязана... с предчувствие за заплаха от  приближаващия край на нещо познато, което не e било непременно хубаво, но уютно предвидимо.

В последните месеци имам усещане за хаос.
Сякаш изнервен играч на шах гневно е преобърнал дъската с наредените за партия фигури и всички недоумяват какво ще стане сега. Ще има ли нова партия шах, кои ще са играчите, ще се играе ли въобще шах някога?

Към личните ни драми и ежедневни тегоби добавихме нови тревоги за това накъде върви света. Тревогите станаха твърде много.
Стига толкова!
Вместо да чета тревожни репортажи избирам да чета поезия и вдъхновяващи книги, да слушам музика, да гледам филми.

“За този свят от прах защо се тревожиш?”

На този естетически пир, каня всеки, който изпитва моя глад за най-добрата храна за духа да споделим това преживяване.

Ето и първото блюдо, изящно сътворено от персийския поет  Джелаледдин Руми


Ти се тревожиш твърде много

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Твърдиш,
че те зашеметявам.
За невинното главоболие тогава
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.
За циклите на луната
и отлитащите години
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,
аз те вълнувам.
За това, че Дяволът си играе с теб
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Погледни се,
виж в какво се превърна.
Сега си поле от захарна тръстика,
защо ми показваш това сърдито лице?
Твърдиш, че те стоплям отвътре.
Защо е тогава тази хладна въздишка?
Ти изкачи покрива на Рая.
За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат
различни богатства.
За бедността
защо се тревожиш?
Ти си Йосиф,
прекрасен и силен,
непоколебим в своята вяра,
всички в Египет се опияниха
заради теб.
За онези, които са слепи за красотата ти
и глухи за твоите песни
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.
Видя красотата си.
Видя златните си криле.
За всичко по-незначително
защо се тревожиш?
Ти си наистина
душата на душата, на душата.
Ти си сигурността,
подслонът за духа на възлюбените.
О, султанът на султаните,
за всеки друг цар
защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба
и влез в това приятно море.
Сега си в дълбоки води,
за изгарящия пламък на живота
защо се тревожиш?

Превод от английски: Мария Попова
Източник: public-republic