The Anatomy of Writer’s Courage

За да се направи прерия са достатъчни пчела и детелина. 

Така поне мисли Емили Дикинсън.

А какво е нужно, за да се направи писател?

Ако се съгласим с християните, които твърдят, че Бог сътворил първия човек от кал и после му вдъхнал Душа, приемаме, че изходните съставки са пръст и душа. 

Какво друго е нужно да се омеси в това тесто?

Първата допълнителна съставка е ясна – талант.

Каквото и да означава тази дума.

Латинската дума talentum има старогръцки произход и означава антична мярка за тегло.

Приемаме, че притежателят на талант, притежава нещо, което има висока стойност, измеримост.

Не ми се мисли кой и как го мери този талант, но такава е картината.

По-важното е, че за таланта сме единодушни.

Следващите съставки могат да породят спорове, затова ще ги изброя без да им отделям специално внимание.

Чувствителност, постоянство, трудолюбие, любов към думите и езика, графомански наклонности, егоизъм, самовлюбеност, алчност, ... малко се поувлякох, последните две не звучат много добре.

Приемаме, че тези след графоманията не са общовалидни и могат да се приписват само на отделни представители на вида.

Има едно качество, което несъмнено притежават всички велики писатели.

Краткото му име би било смелост, но по-вярно е да се нарече

творчески кураж.

Тези две думи са моята резделителна линия в творчеството, не само на писателите, но изобщо на творците.

Примерите, които смятам да изброя са може би най-известните прояви на писателски кураж.

Марк Твен и неговата книга "Приключенията на Хъкълбери Фин“

Книгата на Марк Твен е била забранявана на много места още от момента на публикуването си през 1885 г. Историята на чернокожия Джим, които бяга по Мисисипи от тежкия си живот в робство, е смятана за неприлична заради многото жаргонни изрази. С течението на времето фокусът на цензурата се изместил към присъствието на думата "негър" в романа. Дори приброили точно колко пъти я е използвал Твен – над 200.

Джеймс Джойс и романът му "Ulysses".

Забранен във Великобритания до 1930г. Временна забрана е наложена и в САЩ (до 1933г.) заради сексуално съдържание. Австралия – забрана от 1929 to 1937г., а по-късно ограничен за хора под 18г. в периода от 1941 to 1953г..

Салман Рушди и неговите „Сатанински строфи” (The Satanic Verses)

Романът е забранен заради обвинения в обида към исляма в следните страни: Бангладеш, Египет, Индия, Иран, Кения, Кувейт, Либерия, Малайзия, Папуа Нова Гвинея, Пакистан, Сенегал, Шриланка, Сингапур, Танзания и Тайланд.

Александър Солженицин и „Един ден от живота на Иван Денисович”.

Книгата е издадена през 1962г. и забранена в бившия СССР заради описаната в нея жестока действителност в съветските лагери за принудителен труд.

Джордж Оруел и романът му „1984”.

Издаден в 1949г. Забранен в СССР през 1950г. по времето на Сталин заради съмнения, че сатирата е вдъхновена от неговото тоталитарно управление. През 1990г. забраната е отменена и книгата е легализирана в съвременна Русия.

Гюстав Флобер, романът „Мадам Бовари” (1856)

Флобер е преследван заради романа и обвинен в „обида към съвременния морал.”

Луис Карол, „Приключенията на Алиса в страната на чудесата” (1865)

Книгата е забранена в Китай през 1931г. заради придаването на човешки характеристики на животни, които говорят и се държат като хората. Цензурата е наложена основно заради опасения, че децата могат да бъдат заблудени от книгата и да третират животните на същото ниво като хората.

Списъкът може да бъде продължен с още много имена на творци, не само писатели, но и художници, режисьори, фотографи и т.н.

Пишейки последното изречение си задавам въпроса:

Колко съвременни творци могат да ни вдъхновят днес със смелостта на своите идеи?