Blue: Синьо, цветът на мечтите и разстоянията до тях
Blues: Музиката на тъгата и несподелените блянове
Невинаги е лесно да
опишеш с какво те завладява една картина.
Дали с настроението, което създава?
Дали с настроението, което създава?
Дали с колорита
си?
Или с темата?
Или с образите?
Все едно.
Мога да разбера
болезнената обсесия на колекционерите на изкуство.
Защото ...
“С всяка една рисунка светът се преоткрива и се ражда отново. Всяка творба е изобретение, защото е нова и неповторима. Рисуването е и връзка с отвъдното, освен с реалния живот. То е усамотение, в което художникът хваща късове от живота, за да ги комбинира”
цитат
Интернет | неизвестен
автор , художник
И понеже малкото
читатели на този блог, скътан в дебрите на мрежата,
четат написаното тук анонимно,
/защо ли?/,
не вярвам някой
да се осмели да сподели с мен и със света коя е любимата му картина и защо.
Няма значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар