Be Yourself!

Календарът е едно от нещата, върху които нямаме власт.

Също, не можем да заповядваме на природата – кога да грее слънце, кога да вали сняг.

Повечето хора приемат тези сурови истини без капка съмнение в тяхната безусловност. И примирено изживяват дните си до последния залез без нито веднъж да се опълчат или да се разбунтуват срещу тази конвенция.

“Какво да се прави? Така е било, е, и така ще бъде.” – категорични са всички здравомислещи.

Точка.

И все пак.

Ами само ако си представим ...

Не, не съм се побъркала, не говоря за вечен живот или за начин да накараме снегът да завали ей сега, в тази минута.

Говоря за всички неща с, които се примиряваме   или приемаме за даденост;

За съзнанието, че имаме ограничени възможности;

За ленивите убеждения, че всичко е такова, каквото е, и които ни тласкат да живеем впили нокти в съмнителната сигурност на рутината.

Примирението със статуквото е вид смърт за всяка мечта и надежда.

Сдобива ли се Пепеляшка с всичко, което заслужава да има?

Кристални пантофки, каляска и принц?

И още как!

Защо успява?

Защото се измъква от пепелта и приема предизвикателството да бъде принцеса, макар и до полунощ. И ако нямаше дързостта и куража да си върне кристалните пантофки и да бъде принцеса за цял живот, тя щеше да си остане и да остарее като Пепеляшка.

Приказката на братя Грим е просто една сантиментална история за силата на нонконформизма.

За щастие, има една реална, невнушителна  част от нашия биологичен вид, която никога не се примирява и не се уморява да задава въпроси, да изследва, да се съмнява. В тази достойна извадка от нашето човечество присъстват учени, изобретатели, творци, борци за свобода и ентусиасти, които прелитат над делничното като Питър Пан, превръщайки най-скучното събрание в приключение от Невърленд.

Тук идва и моето новогодишно пожелание

Никога да не се страхуваме -

Да се съмняваме

Да задаваме въпроси

Да изследваме света

И най-важното -

Винаги да бъдем себе си.

Кой знае какво можем?

Ние. Само ние и никой друг.

Остава само да проверим докъде можем да стигнем, търсейки отговора.

Нека и през Новата Година не спираме да търсим и намираме себе си.

Да бъдем!

Calm Your Soul

За тревожността на душата

Размисли в края на годината, допълнени със стиховете на суфита  Руми

Каква година!

Тревожна, смутна.

Белязана... с предчувствие за заплаха от  приближаващия край на нещо познато, което не e било непременно хубаво, но уютно предвидимо.

В последните месеци имам усещане за хаос.

Сякаш изнервен играч на шах гневно е преобърнал дъската с наредените за партия фигури и всички недоумяват какво ще стане сега. Ще има ли нова партия шах, кои ще са играчите, ще се играе ли въобще шах някога?

Към личните ни драми и ежедневни тегоби добавихме нови тревоги за това накъде върви света. Тревогите станаха твърде много.

Стига толкова!

Вместо да чета тревожни репортажи избирам да чета поезия и вдъхновяващи книги, да слушам музика, да гледам филми.

“За този свят от прах защо се тревожиш?”

На този естетически пир, каня всеки, който изпитва моя глад за най-добрата храна за духа да споделим това преживяване.

Ето и първото блюдо, изящно сътворено от персийския поет  Джелаледдин Руми

Ти се тревожиш твърде много

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Твърдиш,

че те зашеметявам.

За невинното главоболие тогава

защо се тревожиш?

Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.

За циклите на луната

и отлитащите години

защо се тревожиш?

Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,

аз те вълнувам.

За това, че Дяволът си играе с теб

защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Погледни се,

виж в какво се превърна.

Сега си поле от захарна тръстика,

защо ми показваш това сърдито лице?

Твърдиш, че те стоплям отвътре.

Защо е тогава тази хладна въздишка?

Ти изкачи покрива на Рая.

За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат

различни богатства.

За бедността

защо се тревожиш?

Ти си Йосиф,

прекрасен и силен,

непоколебим в своята вяра,

всички в Египет се опияниха

заради теб.

За онези, които са слепи за красотата ти

и глухи за твоите песни

защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.

Видя красотата си.

Видя златните си криле.

За всичко по-незначително

защо се тревожиш?

Ти си наистина

душата на душата, на душата.

Ти си сигурността,

подслонът за духа на възлюбените.

О, султанът на султаните,

за всеки друг цар

защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба

и влез в това приятно море.

Сега си в дълбоки води,

за изгарящия пламък на живота

защо се тревожиш?

Превод от английски: Мария Попова

Източник: public-republic

HATERING?

ХЕЙТЪРИНГ- най-масовият национален спорт

Ние българите, имаме всички шансове да останем на върха като безспорни  световни лидери в тази дисциплина.

Ликувай народе, олимпийски шампион в мразенето!

Няма как да остане незабелязана една силно изявена и все по-изяваваща се характеристика, която обединява целокупното  народонаселение – люта омраза срещу всичко различно.

Родните медии, списвани и управлявани от всякакви образовани, ниско образовани или просто зле образовани хора, с огромно удоволствие отвориха широко портите на своите портали за денонощно изливане на омраза, жлъч, обиди, закани за саморазправа с другомислещи и т.н. комуникационни канали за канализиране и напояване на пейзажа обилно, постоянно с омраза.

Явлението е широко известно като ХЕЙТЪРСТВО.

Ако можехме поне малко да бъдем прагматични, вероятно щяхме да построим бита, икономиката и свободното си време прагматично.

Казано по друг начин, ако можехме да влагаме във всяко действие рационална мисъл, животът ни щеше да е по-хубав във всяко отношение.

Ако тези изходни съображения бяха налице във всяка една мисъл и постъпка на всеки от сънародниците ни, прагматизмът щеше да наложи други модели на правене и общуване.

Например, всички щяхме да се ръководим от една водеща, обединяваща нацията идея, че

ЗА ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ, ТРЯБВА ДА МИСЛИМ НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ, НО И ЗА ДРУГИТЕ.

Това означава:

Да пазим въздуха и природата чисти;

Да строим пътища качествено;

Да произвеждаме качествено;

Да не лъжем другите, защото лъжата превръща всичко в лъжа;

Да не мразим ближния, а да се научим да обичаме – хората, кучетата, котките, птиците, дърветата.

И така нататък. 

Пипи Дългото Чорапче, би казала: „Ех, че чуден живот ще бъде!”

За медиите, които вместо любов и състрадание към ближния подклаждат ежедневно, ежечасно, ежеминутно омраза, популярна днес с английския си изговор ХЕЙТ (HATE), имам една лоша новина, направо от сърцето на Европа.

Всеки европейски гражданин вече има законното право да осъди медия, която е разпространила съдържание (информация, твърдения, изказвания и други сведения от трети лица).

Съвсем доскоро медийните магнати се радваха на спокоен сън докато в разпалваните адски казани от страсти в техните форуми и коментарни секции се лее денонощно хейт. Отговорността за съдържанието си оставаше за този, който се изказва или поднася това съдържание чрез коментари, линкове и пр.

Но, както всичко вече е споделено в този наш споделен свят, отговорността за хейта става споделена. 

Хейтърите и хейтърските медии могат да заплатят цената на това удоволствие по актуалните цени, с които съдилищата измерват душевните болки  и обиди.

Честито на победителите!