Лятото се сбогува с нас твърде дълго
В ранния октомври хората все още носеха летните си дрехи. Дърветата довчера бяха в своите зелени униформи. Все пак си отиде. Внезапно, без да се обърне и да ни смигне, лятото ни напусна за една нощ. Събра набързо всичките си очарователни неща и ни напусна като обидена любовница. Събудихме се без топлата му усмивка.
Паркът е прогизнал и мокър от дъжда. В краката на минувачите се отронват жълти листа. Падат и умират пред очите ни. По алеите подтичват кучета, освободени за малко от привързаността на своите господари. Има и тичащи хора. Младите момичета бягат на пръсти, деликатно докосвайки чакълените пътеки. Мъжете пък тичат тежко като набиват пети. Чакълът хрущи и стене под тежките им стъпки. Спортистите се познават по прибраните към тялото ръце, свити в лактите. Тичат леко и безшумно с изпънати в коленете крака. Никакви излишни движения, минимум разход на енергия.
Въздухът е напоен с носталгия. Тъгувайки по лятото, пропускаме пастелната красота на есента и направо прескачаме в зимата. В есенния дъжд има много красота. В чистотата на капките, които се стичат по стъклата на прозорците и оставят прозрачни следи. В малките локвички вода с паднали в тях измити, лъскави листа. В котката, която притичва с големи скокове през мокрите треви и бърза да стигне до някое сухо местенце. В мокрите искрящожълти цветове на хризантемите, които сякаш се усмихват на сивия ден.
От кестеновите дървета шумно падат кестени. Туп-туп, падат, удрят се в земята, бодливата топка се разпуква се и ето в краката ти се търкулва гладък, чисто новичък кестен. Скоро по улиците ще се появят количките на продавачите на печени кестени. Когато бях малка веднъж занесох у дома събрани два пълни джоба с кестени. Отидох в кухнята, изпразних джобовете и гордо показах на мама купчинката с кестени. Тя ме попита за какво са ми толкова много кестени. „Ще ги изпечем и ще ги изядем.” Мама се усмихна и каза, че това което съм събрала от улиците са диви кестени. Те не ставали за ядене. Бях изумена. Не можех да повярвам, че гладките, красиви кестени, които бях събрала с такава чиста радост не стават за ядене. На другия ден отидохме до пазара и купихме кестени за печене. Видяха ми се тъй невзрачни, малки, сплескани. Но бяха вкусни.
Не си струва да тъгуваме по лятото. Есента е навсякъде около нас и е толкова очарователна. Прилича на натюрморт с лъскави червени ябълки, грозде, букет хризантеми, чаша чай с мед и сладкиш с кестени. Усмихва ни се с мокра усмивка дори когато дъждът се стича по стъклата на колата докато чакаме дългата колона на светофара. Радиото свири блус, потегляме ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар