Технологичното ежедневие убива естествените ни връзки с нашата Земя.
Днес ние нямаме силни родови връзки. Не познаваме повечето от роднините си, на някои дори не знаем имената, нито как изглеждат.
Нямаме връзки с общността, в която живеем – град, квартал, сграда. Задоволяваме се със сухи поздрави за Добър ден, лишени от всякакво чувство и съпричастност.
Нямаме връзка с храната си. Може да звучи смахнато, но да имаш връзка с храната си е не просто здравословно, но и удовлетворяващо, щастливо преживяване. Някога хората са отглеждали зеленчуците, събирали са яйцата, приготвяли са маслото и сметаната си.
Да, технологиите и науката ни дадоха по-дълъг живот. Но дадоха ли ни повече щастие и усмивки? Дадоха ни повече свободно време. Но дадоха ли ни повече свобода? Дадоха ни много. Взеха ни много. И все пак. Всичко е в нас. В нашето намерение да бъдем хармонична щастлива частица от Вселената. Да, определено искам да имам връзка с храната си. Първата стъпка, която направих е отглеждане на кълнове. Оказа се не чак толкова просто начинание, колкото изглежда на пръв поглед. И нали сме благословени с Google в този наш удивителен дигитален век, естествено, I googled this subject.
Ето така попаднах на един истински „суров” сайт, който споделям тук http://www.zemianazaem.com/rawliving
Казано с една дума – суровоядство. За това е този сайт. Прочетох внимателно всички статии за суровоядството, за ползите и радостта да се храниш с проста, естествена храна, огряна от лъчите на слънцето. Мигновено си представих алтернативата с обработената, обогатена, консервирана и пакетирана храна под неоновите лампи на фабриката изпод уморените ръце на унили хора. Започнах да изпитвам детски чист възторг при вида на червените ябълки, лъскавите червени чушки, сочните златисти и тъмни гроздове и всякакви други свежи плодове и зеленчуци на кухненската маса.
В този полезен сайт открих, че човек може значително да надстрои суровата си връзка с природата и да превърне начина си на живот в пермакултура. Казано иначе, пермакултура е култура на живот, екологично съобразен и полезен за природата. Това е битие, осмислено с грижа за природата, за човека и за ресурсите.
Колкото повече идеи за заздравяне на връзката ни със Земята отгледаме, толкова повече шансове за пълноценен живот даваме на децата си. И на децата на техните деца. Никой от нас не би искал такава съдба на човека в бъдещето каквато са начертали поп-рок дуета Zager & Evans в хитовата им песен “In The Year 2525”. Забележително е, че дори в златните години на миналия век, когато думите „технократ” и „екологична катастрофа” са били абсолютно непознати, хората са били истински развълнувани от мрачната перспектива за дехуманизиране на човека. Песента е написана през 1964г. от Рик Евънс, но става популярна през 1969г., когато се превръща в хит, запазвайки първа позиция в Billboard Hot 100 в продължение на шест седмици.
Искрено се надявам, че тази прогноза няма да се сбъдне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар