Защо хората не могат да летят? Защо, наистина? Защото нямат криле или нямат криле, защото не могат да летят...
Обичам да наблюдавам птиците докато летят.
Врабчето например, подскача. Скок-подскок. Клъвне трошичка тук. Подскок. Клъвне паднала на земята черешка, там. И пак, подскок. После, вдигайки всичкия прахоляк под себе си и пърхайки с крилца литва нагоре. И хоп, вече е на дървото. Полетът му е лек, игрив и незначителен като размера на крилата му. Затова му викаме „птиченце”. Почти като пиленце.
Лястовичката се извива красиво във въздуха. Малка, елегантна с черно-бялото си костюмче, излязло сякаш от ателието на Армани, тя се издига решително и прави огромни дъги. Също и страхотни лупинги, надолу и нагоре. Нужни са й доста усилия за тези въздушни танци. Прави толкова много махове с крилата си, с такава честота, че не мога да ги уловя всички с поглед. Очарователна е малката лястовичка, но полетът й прилича малко на изнервено наваксване на график.
Щъркелът винаги ме запленява с летенето си. Със събрани крака като колесник на излитащ Boeing, той се издига и носи в небето досущ като безмоторен самолет. Лети дълго, не личи да е уморен, въпреки че вече четвърт час облита хоризонта пред погледа ми без да спира. Разперил огромните си криле, той се оставя напълно на прегръдката на въздушните течения. А те пък го подхващат и понасят в съвършения валс на две неща, създадени за близост. Вратът ме заболява да гледам нагоре, но истината е, че не мога да сваля очи от тези разперени крила, които се носят с божествена лекота в коприненото небе, високо над зелените поля, високо над човешките ни тегоби.
Човекът не може да лети. Той е тежък. Мислите му са като камъни в джобовете, най-много да потъне с тях. За летене и дума да не става. Не може дори да се отлепи от земята, защото е забил пети в нея. Вкопчил се е в нея с всичките си крайници, втренчил поглед в нейните блага. Впил е ноктите си в плътта на земята и въобще не поглежда нагоре. Въздухът не му е интересен, защото е празен. В него няма нищо друго освен летящи птици.
Птици, леки и свободни от грижи и планове. Птици, лишени от притежания. Птици, без капчица мисъл. Просто летящи Божии създания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар