Definition Of A Horse

Във Викторианска Англия конят е бил толкова важен за хората, колкото мобилният телефон днес.

„Дай ми определение за кон.” Сиси Джюп изпадна в най-голяма тревога от този въпрос.

„Ученичката номер двадесет неспособна да даде дефиниция на кон!” – каза господин Градграйнд за назидание на всички останали малчугани. – „Момиче номер двадесет не разполага с никакви факти за едно от най-обикновените животни! Някое момче да даде определение на кон. Бицър, ти!”

Четвъртият пръст, шавайки насам-натам, изведнъж се спря на Бицър, може би защото по случайност седеше в същия слънчев лъч, който нахлувайки през един от прозорците без завеси на силно варосаната стая, осветяваше Сиси...

„Бицър, - каза Томас Градграйн. Какво е твоето определение на кон?”

„Четириног. Тревопасен. Четиридесет зъба, именно двадесет и четири кътника, четири предни зъба и дванадесет резци. Сменя косъма си през пролетта, сменя и копитата си в блатисти местности. Копита – твърди, но се нуждаят от подковаване. Възрастта се познава по белези в устата.”

Това (и още много ) каза Бицър.

„Сега момиче номер двадесет, каза господин Градграйнд, вече знаеш какво е кон”.

Тежки времена, 1854

/Из „Хапливите прозрения на Чарлз Дикенс”, А&Т Publishing , 2005/

Спомням си, че в училище, а по-късно и в Университета, непрекъснато ни караха да учим дефиниции.

Два века след Дикенс, дефинициите са  все същите основни тухли, от които се гради образованието. Някога определенията за нещата и явленията ми се струваха напълно безполезни, да не кажа досадни. „Защо трябва да запаметявам думи, подредени в нечия чужда глава?” „Ами ако този някой греши, ами ако неговите определения са грешни?” – не мирясвах с въпросите в главата ми. И вместо да зазубрям дефиниции за това и онова, предпочитах да запаметявам текстовете на песни, които докосваха младото ми сърце.

Върнах се към дефинициите, откривайки тяхната магическа тайна, години по-късно.

Поводът? Ще го нарека препълване на „килера”, наричан още хардидска на нашето тяло. Да, точно така, главата ми така се претъпка със знания, истории, факти и прочее полезни и купища безполезни неща, че изпитах мъчителна нужда да изхвърля всичко непотребно. Също както натискаме бутона delete и край!

Започнах да не слушам досадните повторения на едни и същи въпроси, зададени от хора, които могат само да питат, но не и да слушат.

И по-лоши неща започнах да правя. Например,  да довършвам изреченията на хората, които са твърде далеч от точката, та дори и от запетаята.

Практикувам и други техники. Например, слагам си слушалки докато стоя и чакам някъде вместо да слушам празното дърдорене за това какво казала съседката на снаха си и зълвата на не знам кой си за не знам какво си /прости ми Господи, така и не научих какво означава тази ужасно грозна дума „зълва”, може би нещо като зъл роднина?/ Да, слушам музика. Изпитах и друго. Потребност от простота в разбирането си за нещата. Две, три думи и край, разбрал си най-важното. Ето така преоткрих дефинициите. По-точно казано, кратките определения за нещата.

Ще се опитам да дам дефиниция на мобилен телефон.

Безжичен. Лек. Джобен. Мелодичен.

Позволява: джобът ти да свири мелодии и да блещука с мигаща светлина; да те намират навсякъде; да пращаш и да ти пращат снимки и кратки писма.

Това е. Забавно е да даваш дефиниции на нещата.