BLOGS ARE...

За какво са блоговете?

Най-вече за задоволяване на графоманските ни наклонности и вроденият интелектуален инстинкт за публична изява.

Какви блогове се четат най-често?

За политика – темата винаги е привличала вниманието на най-широките маси. И в най-затънтеното родопско село да отидете, винаги можете да разчитате на тази тема, за да завържете разговор с местните. За сведение, това е валидно не само у нас. Бабите в Малта или в съседна Македония, също са много ентусиазирани на тема политика и с удоволствие сами я подхващат след като ви упътят за супермаркета.

Кулинарни – хапването винаги е с приоритет. „Оставете ме на мира с вашите глобални проблеми! Искам само да ям, ям, ям.” Какво друго е по-важно освен яденето? „Моята рецепта е най-хубава, най-здравословна, най-красива”. „Не, не, чакайте аз да ви кажа как се прави това”, пишат Анито, или Нелито по форумите на кулинарните блогове. И все пак, кулинарните блогове са много хубаво нещо. Нека се множат!

Рекламни – като допълнение към професията, или заниманието, което е източник на доходи на блогъра. Тук се наблюдава голяма поляризация – блогърът разкрива своите специфични професионални познания, опит и наблюдения с всеки, който пожелае да прочете за това. Тези блогове съдържат сочна сърцевина и богато хранително съдържание за вечно гладния за идеи и познания ум. Другата разновидност на тези, са блогове, създадени с рекламна цел, която така и не постигат. Кухи, празни откъм съдържание и идеи, визуални пространства, запълнени с думи, които се удрят една о друга и така и не успяват в крайна сметка да се подредят стройно в някаква мисъл или значимо съдържание.

Класически графомански – идеята е „Обичам да пиша и ще пиша, пък дори и да нямам какво да кажа. Ще го напиша това дето си го мисля, пък да става каквото ще.” Намирам го за напълно безобидно и безвредно занимание за свободното време. Живеем в свободен свят, все пак. Нека всеки се изкаже. Да не би родните журналисти да пишат по-увлекателно, или по-правдиво, или по-смело да излагат идеите си. Не мисля. Има блогове на неизвестни автори, които са значително по-интересни за четене от повечето ежедневници с високи тиражи. Привличат погледа със  спонтанността на реакциите по широко обсъждани теми, а понякога тъкмо с неочаквани теми.

Маняшки – от мания, обсъждат теми от любими мании по коли, мотори, музика, технологии и джаджи. Полезният им коефициент е толкова по-висок, колкото е по-висок коефициентът на полезни знания и умения на блогъра. Харесват ми заради ентусиазма и свободния обмен на идеи и ноу-хау. Маняците в умерени дози са интересни по принцип.

Чисто търговски – Блогърът подхвърля малка примамка по интересна тема и тъкмо да навлезеш в същността на нещата и хоп следва „любимото” съобщение – „Повече информация, можете да намерите в моята нова книга по темата, която може да закупите от Amazon.com само сега с 5% отстъпка.” Следва линк и клик.

What about the ENVIRONMENTALISM?

“Environmentalism” няма буквален превод на български.
Предлагам смислов, не филологически превод на термина
 – глобално движение за запазване на околната среда (и живота на нашата Планета).

Движението е по-старо от науката „екология”.
Науката официално възниква в 70-те години на ХХ век. Според wikipedia, общественото съзнание за значимостта на отношението ни към околната среда, наричано “Environmentalism” има своите документирани образци още в VІІ век във Великобритания (676г. — Cuthbert of Lindisfarne въвежда законови разпоредби за защита на птиците на островите the Farne Islands (Northumberland, UK)

Проследявайки историята на движението няма как да не забележим, че следите водят все към цивилизовани, впоследствие индустриално развити страни.
Логиката на елементарното мислене би ни подсказала, че развитите страни са развити във всяко отношение, че дори и нещо повече – те се тревожат за глобални проблеми на цялата планета.
Дълбочинното мислене обаче би ни отвело в друга посока.

Имат ли нужда индианците от достиженията на науката Екология и от движението “Environmentalism”?
Или тибетците, или други народи, считани високомерно от нас за „примитивни”, или презрително наричани „страни от третия свят”.
Има ли някакъв шанс Третият свят да е в нещо по-добър от Първия, белия, цивилизования свят?

Има, и разликата се нарича “Environmentalism”.

Ако живеехме с повече глобални мисли в съзнанието и с повече уважение към паяците, пеперудите, дърветата и реките.

Ако една кола ни беше достатъчна.

Ако не сменяхме мобилния си телефон през няколко месеца, за да сме в крак с модата.

Ако отказвахме да използваме предложената ни найлонова торбичка в магазина.

Ако изхвърляхме старите батерии, бутилки и хартия в специалните контейнери за тях.

Ако учехме децата си да спират крана на чешмата докато си търкат зъбите с четка.

Ако използвахме повече слънчеви батерии.

Ако си купувахме повече Prius вместо Audi A6.

Ако пиехме повече прясна вода, вместо Кока Кола.

Ако правехме повече истински градини със зеленчуци, вместо виртуални.

Ако приемем,
че Животът е най-важното нещо за нас,
онова което трябва да оставим на децата ни
 – чисти въздух, вода, храна и небе, и море и реки, годни за риба и за къпане...
Тогава?

Просто нямаше да има нужда от “Environmentalism”.

BIG BROTHER – WHERE ARE YOU?

„Големият брат” вече не е необходим, за да ни контролира. 

Направихме го сами. 

Доброволно. 

С видимо удоволствие.

Ние сме на показ, изложени в стъклени витрини, наречени „социални мрежи” (СМ).

Публикувахме всичко за себе си: 

мобилните си телефони, 

мейл адреси, 

банкови сметки, 

местоработата си, 

образованието си; 

назовахме приятелите си, колегите си; 

споделихме: 

рецепти, 

вдъхновяващи разкази за любимите си туристически дестинации, богато излюстрирани със снимков материал.

Показахме лицата си – тъжни, усмихнати, съсредоточени. 

С обилен снимков материал.

Посочихме с пръст децата си, съпруга си, своите родители, неговите родители, в профил и анфас, цветно, черно-бяло, на клип, видео и пр. 

Отново изобилие от снимков материал.

Дадохме всичко от себе си на Социума.

За да се покажем, да се изфукаме, да се посмеем, да си поревем, да посъветваме, да ни посъветват, да ни потупат по рамото, да поучаваме, за да споделим всичко за себе си с целия свят.

Имах желание да пиша за СМ, за ползите и вредите от тях и най-вече за някои правни аспекти, по които не се вдига особен шум в медиите.

Смятах да пиша за това, че свободата, която разкриват СМ има две страни и тъмната е по-тъмна отколкото се вижда на пръв поглед.

Смятах да споделя опасенията си за това, че и и лошите хора са в СМ и вече знаят всичко за добрите хора – къде се намират и как изглеждат къщата, децата, домашните им любимци, и коя е любимата им пица и кой им я доставя.

Смятах да разкажа и за това колко много адвокати събират богат материал (писмени доказателства, придружени със снимков материал) от СМ и го прилагат с явно задоволство в подкрепа на тезата си. А тезата им е, че вие сте пияница, развратник, прахосник и прочее, нагледно подкрепено с вашите лични снимки, свалени от вашия профил в СМ.

Смятах да пиша за това, че не бива човек да се предоверява на многословните Общи Условия към СМ. 

Те съдържат изобилие от клаузи за защита на личните ви данни от неправомерни посегателства, които би трябвало да направят съня ви спокоен. Но всъщност, ако ги прочетете внимателно и ако вникнете в смисъла на написаното, дори без помощта на адвокат, ще си загубите спокойния сън.

Обезпокоителна е онази секция за ограничаване на отговорността на компанията, предоставяща услугата СМ.

СМ и сигурността на вашите лични данни


Сигурност – никаква. Принципът при защита на личните данни е – всичко, което е представено с изричното съгласие на индивида не е предмет на закрила. Поне, не и на практика. Защото, дори и компанията, събираща, хостваща, публикуваща и пр. личните ви данни, да не е предприела всички предвидени законоустановени мерки за защита на данните ви от неоторизиран достъп, ДОРИ И ТОГАВА, компанията може да отърве кожата с клаузата за липса на отговорност, заложена в нейните общи условия, с които неотменно и безусловно сте се съгласили, присъединявайки се към услугите като потребител.

СМ и работата ви


Ако сте наето лице по трудов договор не забравяйте основния принцип:

вашият работодател също се наслаждава на вашите изяви в СМ. 

Познавам човек, на който в мотивите за прекратяването на трудовия договор е добавено устно като допълнително основание греха „регистрация в професионалната мрежа LinkedIn”. Без коментар.

СМ и вашата социална сигурност


Добре е винаги и всякога да имаме едно наум – мрежата е жива! В нея живеят, дебнат, спотайват се, показват се, слушат и гледат милиони. Това не е като да излезеш на разходка с новите си дрехи и да срещнеш бивши колеги или съученици. Това е световно изложение – с всякакви щандове и витрини и всичко е на показ. 

Ще си позволя един съвет, искрен и добронамерен

 – покажете от себе си само толкова, колкото си струва да види света.

Вашата усмивка :)