Bob Dylan Аnd Аcademic Аwards

Боб Дилън е това, което е. И точка.

Така бих обобщила драмата с присъждането на Нобелова награда за неговото литературно творчество в музиката.

Боб умее да разказва истории, пеейки.

Или.

Неговите истории могат да се изпеят.

Неговите истории не са за чиновници от Нобеловия комитет.

Нито за вчесани хора с вчесани мисли, подредени стройно в редици като войници в главите им, пълни с отбрани мисли за живота.

Да, Боб Дилън е това, което изглежда.

Според мен той е смутен и объркан от тази чест.

Очаквана или не, тази академична почит прави творчеството му и него самия да изглежда нелепо.

Нали така?

Той е бард на back end-a;

на болката и негримираните неща от живота.

Не е придворен, нито поръчков поет.

Текстовете му категорично не са комерсиални, каквато и да казват за него.

Може би най-големият му грях е, че е Jew.

Tова никога не минава безнаказано в нашето хуманно общество.

И така.

Боб Дилън е удостоен с внимание и парична награда от хора, които се обличат в смокинги и рокли с шлейфове.

Какво бихте направили на негово място?

Ако бяхте като него, уточнявам.