За
да се направи прерия са достатъчни пчела и детелина.
Така поне мисли Емили Дикинсън.
А какво е нужно,
за да се направи писател?
Ако
се съгласим с християните, които твърдят, че Бог сътворил първия човек от кал и
после му вдъхнал Душа, приемаме, че изходните съставки са пръст и душа.
Какво
друго е нужно да се омеси в това тесто?
Първата
допълнителна съставка е ясна – талант.
Каквото
и да означава тази дума.
Латинската
дума talentum има
старогръцки произход и означава антична мярка за тегло.
Приемаме,
че притежателят на талант, притежава нещо,
което има висока стойност, измеримост.
Не
ми се мисли кой и как го мери този талант, но такава е картината.
По-важното
е, че за таланта сме единодушни.
Следващите
съставки могат да породят спорове, затова ще ги изброя без да им отделям
специално внимание.
Чувствителност,
постоянство, трудолюбие, любов към думите и езика, графомански наклонности,
егоизъм, самовлюбеност, алчност, ... малко се поувлякох, последните две не звучат
много добре.
Приемаме,
че тези след графоманията не са общовалидни и могат да се приписват само на
отделни представители на вида.
Има
едно качество, което несъмнено притежават всички велики писатели.
Краткото
му име би било смелост, но по-вярно е да се нарече
творчески
кураж.
Тези
две думи са моята резделителна линия в творчеството, не само на писателите, но
изобщо на творците.
Примерите,
които смятам да изброя са може би най-известните прояви на писателски кураж.
Марк Твен и
неговата книга "Приключенията на Хъкълбери Фин“
Книгата
на Марк Твен е била забранявана на много места още от момента на публикуването
си през 1885 г. Историята на чернокожия Джим, които бяга по Мисисипи от тежкия
си живот в робство, е смятана за неприлична заради многото
жаргонни изрази. С течението на времето фокусът на цензурата се изместил към
присъствието на думата "негър" в романа. Дори приброили точно колко
пъти я е използвал Твен – над 200.
Джеймс Джойс и
романът му "Ulysses".
Забранен във
Великобритания до 1930г. Временна забрана е наложена и в САЩ (до 1933г.) заради
сексуално съдържание. Австралия – забрана от 1929 to 1937г.,
а по-късно ограничен за хора под 18г. в периода от 1941 to 1953г..
Салман Рушди и
неговите „Сатанински строфи” (The Satanic Verses)
Романът е забранен заради
обвинения в обида към исляма в следните страни: Бангладеш, Египет, Индия, Иран,
Кения, Кувейт, Либерия, Малайзия, Папуа Нова Гвинея, Пакистан, Сенегал,
Шриланка, Сингапур, Танзания и Тайланд.
Александър Солженицин и „Един ден от живота
на Иван Денисович”.
Книгата е издадена през
1962г. и забранена в бившия СССР заради описаната в нея жестока действителност в съветските лагери за принудителен труд.
Джордж Оруел и романът му „1984”.
Издаден
в 1949г. Забранен в СССР през 1950г. по времето на Сталин заради съмнения,
че сатирата е вдъхновена от неговото тоталитарно управление. През 1990г.
забраната е отменена и книгата е легализирана в съвременна Русия.
Гюстав Флобер, романът
„Мадам Бовари” (1856)
Флобер
е преследван заради романа и обвинен в „обида към съвременния морал.”
Луис Карол, „Приключенията
на Алиса в страната на чудесата” (1865)
Книгата
е забранена в Китай през 1931г. заради придаването на човешки характеристики на
животни, които говорят и се държат като хората. Цензурата е наложена основно
заради опасения, че децата могат да бъдат заблудени от книгата и да третират
животните на същото ниво като хората.
Списъкът
може да бъде продължен с още много имена на творци, не само писатели, но и
художници, режисьори, фотографи и т.н.
Пишейки
последното изречение си задавам въпроса:
Колко
съвременни творци могат да ни вдъхновят днес със смелостта на своите идеи?
