Lifting Up

Случва се и на най-отчаяните оптимисти, които живеят в страната, където тревата, къщите, птиците, всичко е розово.

Случва се на всеки - да загуби вяра в хуманността, в смисъла  да отстояваш ценностите, които я утвърждават.

Това са онези „лоши чернилки”, които те връхлитат с или без причина.

При някои това отчаяние е толкова разтърсващо и безвъзвратно, че отнемат дори живота си.

При други, които не успяват да го преодолеят, ден след ден, отчаянието им се превръща в отрова, която убива околните, попарва като слана всяка светла мисъл, усмивка и порив за живот. Депресиращо е да общуваш с такива хора.

Тяхното лечение е работа на писателите, музикантите, художниците, които ни продават или просто подаряват своето вдъхновение, разкрасяват действителността с розови пейзажи, любовни сонети или просто честно ни казват, че светът е това, което виждаме, вкусваме, вдишваме.

Ни повече, ни по-малко. Но в него има всичко. И няма място за отчаяние.

И най-черните облаци отминават. След залеза, идва изгрева.След зимата идва пролетта, а после и щедрото лято ...

Познавате ли хора, които повдигат и най-падналият духом само с усмивката си?

Хора, които разсейват черните облаци с весела шега, с топла прегръдка или бонбон, изваден внезапно от джоба?

Срещала съм и продължавам да срещам такива хора. На най-неочаквани места.

Харизматични. Хора, които вдъхновяват и повдигат духа на по-малодушните.

Тези хора не са непременно художници или поети, нито някакви интелектуални титани, уморени да показват представлението си (произведенията си) на преситената от фокуси тълпа.

В тази галерия от лица има обаче и съвсем истински гении, какъвто несъмнено е Айнщайн.

Любопитно бе да узная, че на г-н Айнщайн са изпращали писма с молба за съвет много и най-различни хора.

Освен носител на Нобелова награда, автор на фундаментални научни теории, блестящ математик или просто един красив ум, Албърт Айнщайн е бил и харизматична личност, която е вдъхновявала много хора по света със своето остроумие и съпричастност към всички възможни проблеми в живота.

Педантично и отговорно, Айнщайн е отговарял на тези писма.

Едно от тях и други такива вдъхновяващи писма са публикувани в световноизвестния литературен блог на Мария Попова (една забележителна българка в Ню Йорк)  тук.

Писмото на г-жа Андерсън до Албърт Айнщайн съдържа въпрос за  смисъла на човешкия живот.

Отговорът на Айнщайн:

"На въпроса "Защо?" в сферата на човешкото е лесно да се отговори:  да създадем удовлетворение за себе си и за други хора. В сферата извън човешкото въпросът няма смисъл."

 По въпроса за смисъла на живота, ето още едно мнение от други блестящи умове: