Joy of Losing

За Радостта от Загубата

или 

Защо продължаваме да играем след като загубим играта?

Освен да се преситиш с ядене на шоколадови бонбони Jeff de Bruge ( защото всички от семейството са решили да ти подарят от тях - какво похвално единомислие! ), Коледните празници са идеалното време да събереш мислите си и да превъртиш лентата на отиващата си година.

Какво има в моята лента?
Битки, сражения, загуби, превъоръжаване, тактически отстъпления и внезапни щурмове.

Друго?
Моментни загуби на духа, анализ на резултата от събрания брой точки  и постоянно, неотклонно намерение за още една игра.

Какъв е смисълът да събираш отрицателни емоции, участвайки в игра с правила, създадени от други?   

„Парадоксът на трагедията” е изследван и тревожи умовете на мислителите от векове насам. Според някои, човекът не се задоволява само с преследването на щастието. Напротив, често, с настървение търси и следва мрачните разклонения на НЕ-щастието. Дали защото тъгата, която изпитваме е истинска тъга? Или защото негативните усещания карат организма ни да компенсира със създаването на повече щастливи моменти и хедонистки преживявания.  

Не ми се стъпва в чужди обувки, затова ще оставя моя собствен ум да ме отведе в края на тази мисловна пътека. 
И така, стигнах до края и ето какво открих.
Загубите в битките не са нещастие.
Те са повод за радост, защото 

Сме се борили 
Сме оцелели
Духът ни е все така висок
Силна е волята ни за победа
Куражът продължава да ни води напред. 

Без значение дали сме пешки, офицери, царици, ние сме част от играта „Живот”.
Не ни остава нищо друго освен да я играем.
Отново. И отново.
Всеки ден. Всяка минута.
До самия край.

Istanbul: A Feast for All the Senses

Мили Боже!

Не мога да повярвам, че само на 500 км от моята жилищна точка, което е ни повече, ни по-малко в столицата  на най-нещастната, безнадеждна, окаяна и тъжна държава в Европа, има и друго.  

Има, диша и живее такъв град.

Пир за всички сетива – това е Истанбул.

Стари крепостни стени,

шумни пъстроцветни пазари с най-ярките подправки на земята,

меки, галещи кожата кашмирени шалове, 

злато, злато, злато - разточително много в пръстени, гривни, обеци

рахат локуми, баклави и ядки

носачи на чай, които пъргаво сноват между магазините по търговските улици,

пищни джамии с меки килими и ослепителни полилеи,

ранното сутрешно пеене, което се носи протяжно и високо от всички джамии над заспалите улици в тишината на предутринния мрак, малко преди утрото да позлати куполите на минаретата,

улични музиканти в сърцето на града - в ярко осветените площадчета с шадравани и ресторантчета,  музиканти, които се раздават и свирят така, че и най-скучния турист, двуметровия Джон от Канада не издържа на влудяващия ритъм на маанетата и кларинета и започва да подскача и да върти несръчно талия в страстен танц ...

Какво правя в центъра на този пир?

Забавлявам се – пляскам с ръце, пригласям песни, вдишвам и вкусвам насред епицентъра на това нескочаемо лудешко веселие за непредубедени туристи.

Забавляват ли се хората от Истанбул?

Едва ли. Има добре прикрита тъга в очите на всички, които обслужват или искат да привлекат вниманието на туриста. За тези неща не се пише в пътеписите. И аз не искам да пиша за тях. 

Може би следващия път, при следващия ми престой, ще се концентрирам върху тъгата, стаена в ъглите на този мега-град.

Защото всичко друго, онова с веселите картинки, е подсладената, сиропирана с очакванията ни за радост и безметежие, картина на живота.

А това никога не е цялата истина...

Sinead O'Connor and Her Blood Written Letter

Кървавото писмо на О’Конър

Ако още не сте прочели тъжното писмо  на Ш.О’Конър до Майли Сайръс, непременно го прочетете,тук

Това не е просто писмен съвет на възрастен ментор към изгряваща звезда с осветяване на мръсните, тъмни ъгли в лъскавите офиси на шоубизнеса. 

Писмото е кърваво сурова, болезнена изповед на една звезда, творец, горда ирландка, майка, нечия съпруга, бивша любовница, настояща пациентка на психо-докторите или просто една талантлива жена, прегазена от машината на музикалния шоубизнес.

Музиката е на изчезване, нали знаете? Онази, написана с болката и кръвта на твореца. 

Вместо нея днес може:

да си купим „парчето” на тази или онази „рок дива”,

да погледаме пърформанса на Мадона с всичките му светлинни, зрителни и звукови ефекти, забравяйки за музиката и за насладата от слушането на музика докато гледаме енергичните подскоци и премятания на тези позастарели пеещи амазонки,

да си купим нещо от тезгяха с бизнес оферти на Джей Зи и неговата неуморима съпруга – я тениска с лика на Бионсе в стил Анди Уорхол, я някое и друго парче от каталога му в  iTunes ...  

Има ли Музика в Музикалния Бизнес? 

Няма. Има музикален бизнес.

"Музикалната индустрия не дава пет пари за теб, нито за когото и да било от нас, музикантите. Ще те накарат да проституираш заради тях и ще го замаскират умно, че това е нещото, което ТИ искаш. Най-накрая ще свършиш в някоя рехабилитационна клиника, докато те събират слънчев тен на някоя яхта на Антигуа, която са купили от това, че продават твоето тяло, а ти ще се почувстваш много самотна."

Може би всички бъдещи звезди трябва да се замислят къде принадлежат – 
на музиката или на музикалния бизнес.
Що се отнася до Майли Сайръс, тя прие писмото по свой, детински начин.

Ето така

Ще следим с интерес развитието на нейната кариера.

    

Да си припомним нещо за музиката ... за хита на Шиниъд "Nothing Compares to you", клипът е гледан от почти 60 млн. в YouTube