EPHEMERALLY

Последният ден от годината!

Зимата му отдава почести по свой, зимен си начин, с бял фин снежец, който се рони от небето и пада върху главите на редките минувачи като конфети.  Улиците са пусти, въздухът е чист, градът е смълчан в очакване на среднощните фойерверки и шумни наздравици.

Празникът ще отмине и в понеделник хората отново ще се разбързат по улиците, моторите на колите ще зареват дружно, изпускайки облаци от мръсни газове.  Слава богу, Бензиновата ера бавно си отива с нейните милиони жертви във войни за петрол и надмощие по пътищата. 
Миналият век ще си остане векът на петрола. 
Този век, вероятно ще доминират битовете и байтовете, софтуера и все такива неща, които нямат форма, мирис и цвят, неща сътворени изцяло в ума на човека, невидими и неуловими, които денонощно изграждат нашето ново, виртуално битие. 
И когато няма какво повече да бъде изградено, програмирано, кодирано, криптирано, 
когато войните ще се водят за имена на домейни и повече площ във виртуални контейнери, 
тогава, може би, виртуалната бездна ще погълне всичко като огромна черна дупка. 

Може би, това ще бъде краят на човека във вида, в който ни е познат. 
Вероятно, може би,  ерата на Антропоцена ще роди новия човек. 

Какъв ще бъде той и ще продължи ли да се самоопределя и нарича „човек”?

Ние, хората, които прекрачихме от едно хилядолетие в друго, пристъпихме във време, белязано със знака на ефимерността, когато мечтите се сбъдват за миг, хлапета стават милиардери преди да се сдобият с мустаци; време, в което изкуството угодничи на най-ниските инстинкти на нискочела тълпа в името на масовите продажби и хитовете са речитатив с ругатни, а произведения на изобразителното изкуство са писоари и коледни джуджета с размери на shopping mall. 
Прекрачихме решително в ерата на мимолетността и масовостта, която всъщност, е логичният край на ерата на буржоазния индивидуализъм. 
Технологиите ни завлядяха и сложиха ръка на всичко видимо и невидимо. 
Идва времето, в което те ще диктуват на умовете ни, ще филтрират мислите и чувствата ни и ще престанем да бъдем личности и ще се превърнем в технологични дестилати.

Стоп кадър! 
Това не може да се случи просто така, без каквато и да е съпротива. 
Тази монета трябва да има и друга страна, в която е всичко и всеки, който се съпротивлява срещу обезличаването на човека, срещу обезчовечаването. 
Така е било винаги, две неща, които се борят яростно за надмощие.

Не ме питайте кой ще победи. 
Аз вече взех страна. 
Просто направете своя избор.