EPHEMERALLY

Последният ден от годината!

Зимата му отдава почести по свой, зимен си начин, с бял фин снежец, който се рони от небето и пада върху главите на редките минувачи като конфети.  Улиците са пусти, въздухът е чист, градът е смълчан в очакване на среднощните фойерверки и шумни наздравици.

Празникът ще отмине и в понеделник хората отново ще се разбързат по улиците, моторите на колите ще зареват дружно, изпускайки облаци от мръсни газове.  Слава богу, Бензиновата ера бавно си отива с нейните милиони жертви във войни за петрол и надмощие по пътищата. 
Миналият век ще си остане векът на петрола. 
Този век, вероятно ще доминират битовете и байтовете, софтуера и все такива неща, които нямат форма, мирис и цвят, неща сътворени изцяло в ума на човека, невидими и неуловими, които денонощно изграждат нашето ново, виртуално битие. 
И когато няма какво повече да бъде изградено, програмирано, кодирано, криптирано, 
когато войните ще се водят за имена на домейни и повече площ във виртуални контейнери, 
тогава, може би, виртуалната бездна ще погълне всичко като огромна черна дупка. 

Може би, това ще бъде краят на човека във вида, в който ни е познат. 
Вероятно, може би,  ерата на Антропоцена ще роди новия човек. 

Какъв ще бъде той и ще продължи ли да се самоопределя и нарича „човек”?

Ние, хората, които прекрачихме от едно хилядолетие в друго, пристъпихме във време, белязано със знака на ефимерността, когато мечтите се сбъдват за миг, хлапета стават милиардери преди да се сдобият с мустаци; време, в което изкуството угодничи на най-ниските инстинкти на нискочела тълпа в името на масовите продажби и хитовете са речитатив с ругатни, а произведения на изобразителното изкуство са писоари и коледни джуджета с размери на shopping mall. 
Прекрачихме решително в ерата на мимолетността и масовостта, която всъщност, е логичният край на ерата на буржоазния индивидуализъм. 
Технологиите ни завлядяха и сложиха ръка на всичко видимо и невидимо. 
Идва времето, в което те ще диктуват на умовете ни, ще филтрират мислите и чувствата ни и ще престанем да бъдем личности и ще се превърнем в технологични дестилати.

Стоп кадър! 
Това не може да се случи просто така, без каквато и да е съпротива. 
Тази монета трябва да има и друга страна, в която е всичко и всеки, който се съпротивлява срещу обезличаването на човека, срещу обезчовечаването. 
Така е било винаги, две неща, които се борят яростно за надмощие.

Не ме питайте кой ще победи. 
Аз вече взех страна. 
Просто направете своя избор.

Christmas Virus and Something More

Тази година реших да бъда равнодушна към коледната мания.

    

Украсените още през ноември гигантски коледни елхи в моловете, коледните оферти, които се промъкват през спам филтъра на пощата, всички захаросани боклучета с ангелски, звездни, белобради, червеноботушови, златни и сребърни мотиви, наредени по витрини и сергии преситиха сетивата ми.  „Не, не – казах си, тази година без мен! Няма начин. Този път няма да се поддам на коледната истерия." Бойкотът ми стигна дотам, че храбро устоях на генетично вродения ми инстикт за украсяване на коледни елхи и аранжиране на украси и гирлянди.  Дори стените у дома ме гледаха с укор, обидени от моето пренебрежение към Коледа.

Но, коледния вирус е много силен и на практика, оказва се, нелечим. Предава се от човек на човек, носи се във въздуха като мелодия с камбанки и звънчета, поразява всичките ти сетива и накрая, когато си напълно омаломощен, приключва с теб окончателно със завъртане на едно мъничко невидимо ключе в сърцето ти и хоп... вече не си ти, а твоят омагьосан коледен двойник.

Какво се случи с мен ли? Ами, обичайното по Коледа. Краката сами ме отведоха в магазините за подаръци, ръцете приготвиха вкусни ястия, украсиха масата, а лицето ми грееше през цялото време в онази глуповата коледна усмивка. И ако си мислите, че коледната елха остана неукрасена, дълбоко се лъжете. Елхата грее по-красива от всякога и навсякъде блестят гирлянди, лампичките светят, а на полицата над камината са наредени върволици ангелчета със свещи и всички онези ширпотребни джунджурии.

Как се случи това? Това е магията на Коледа.  А Коледния Дух е събраната от всички същества най-чиста енергия от желанието да дариш радост.

В края на вечерта докато четях книгата си преди да заспя, открих есенцията на деня, на Рождеството,  в няколко изречения, написани от великия Херман Хесе в „Степният вълк” (превод от немски Недялка Попова):

„Всяко раждане означава откъсване от Всемира, означава отделяне, разединяване от Бога, мъчително ново създаване. 
Връщане към всемира, прекратяване и съхраняване на болезнената индивидуализация, стигане до Бога означава: да разшириш душата си толкова, че тя отново да може да обгърне Вселената.”

Между другото, получих страхотни подаръци за Коледа.