The Truth is Out There ...

Истината е някъде там...

Къде точно? 
Не и в серия на Досиетата Х. 
За истината говорим тук, не за въображението на холивудските сценаристи.

Можем ли да живеем с истината? 
Ние, хората. 
Струва си да отговорим на този въпрос.

Първата лъжа за деня започва веднага след първата чаша кафе. 
Верни помощници в лъжата относно външния ни вид и годините са магическите дамски сетове. Пълни са с патентовани изобретения за лъжи - фон дьо тен, коректори, удължители за мигли, изкуствени нокти колорирани според тоалета и настроението ни за деня. 
Петнадесет минути по-късно огледалото ни гледа учудено. 
Сякаш се пита „Къде изчезна моята сънена рошла?”  

Денят продължава с нови и нови лъжи. 
Усмивка за пред колегите. Усмивка тук, усмивка там. 
А истината е, че направо ни се плаче от последната сметка за парното; от грозната прическа, за която платихме вчера на алчната фризьорка (и за нея имаше усмивка, май); от бримката на чорапогащника, който обухме тази сутрин (добре, че имаме неразпечатан в бюрото, не ни е за пръв път); от опашката в КАТ (и днес не можахме да си презаверим акта).  
На кого се усмихваме цял ден и за какво? 
За да покажем на света, че сме още млади (Лъжа!). 
Че обичаме цялото човечество (Лъжа!). 
Че всичко ни е наред (Лъжа!).

Има ли в социума нещо друго освен лъжа? 
Да помислим малко.

В детската градина, после и в училище истината е крайно неуместна. 
От най-ранна възраст започваме да се приспособяваме към света с лъжи. 
Иначе, истината може да ви стовари само неприятности.  
Овладеете ли техниките на преписването, измислянето на легенди и митове за семейството и способностите си, създаването на подходящи връзки със силни и влиятелни покровители, вече сте направо готови за първото интервю за работа.  
Ако се усвои и развие, изкуството да се подреждат картинки пред очите на публиката, може да се капитализира изумително добре на панаира на суетата. Поучителна е историята на Аристотел Онасис за първата му инвестиция  в костюм и часовник, достатъчно добри, за да изглежда надежден и перспективен. 
Пътят на всеки забележително монетизиран успех не е друго освен хроника на най-убедителните лъжи.

Резултатът? 
Духовен безпорядък. 
Фотошоп на действителността. 
Шоколадов сладолед с вкус на сладолед и с вкус на шоколад.

Имаме ли нужда от истина? 
Несъмнено. 
Защото жадно я търсим. 
В изкуството, например. 
Искаме да слушаме музика, написана и изпята от някой с истински разбито сърце; да гледаме картини, нарисувани с кръвта на художника; да прочетем книга написана от някой като Кърт Вонегът, който си е съвсем истински писател. 
Същият, който написа [в A MAN WITHOUT A COUNTRY, 2005] , ето това:

„Електронните общества не изграждат нищо. Накрая оставате с празни ръце. Ние сме танцуващи животни. Колко прекрасно е да станеш, да излезеш навън и да направиш нещо. Ние сме тук, на Земята, за да се размотаваме насам-натам. Не позволявайте да ви разправят друго.”

Къде са днешните истински творци? 
За какво пишат? Какво рисуват? Какви са големите им идеи? 
„Акула в стъклена вана, пълна с формалдехид”, върховното произведение на Деймиън Хърст за няколко милиона долара. 
Изкуство? 
Каква лъжа!