За какво щеше да пише Джон Ленън ако беше жив днес?
Белият мъж, който обяви жената за негърът на света, би трябвало да изпита неудобство да напише думата „негър”. Просто думата днес не е политически коректна, според журналистическите клишета. Опитвам се да си представя какво би предизвикало честното му перо в днешни дни, в тези времена. Какво би го очаровало и какво разгневило?
Мисля, че би му харесало споделянето в Интернет, блоговете, електронната поща, Google, може би Ipod-а, триизмерното кино, плазмените телевизори, дистанционните с които управляваме всичко без да ставаме от дивана, пералните със сушилня, екологичните движения, видимият край на епохата на бензина и бензиновите хора, клубовете за защита на животните и аз не знам какво още...
Какво не би му харесало в нашия модерен високотехнологичен живот днес?Със сигурност няма да му хареса замърсената вода и храна, които поемаме ежедневно. Липсата на девствени гори и кътчета, останали незастроени от вездесъщи предприемачи. Няма да му харесат и бетонните крайбрежия и бетона в мисленето на политиците. Със сигурност щеше да напише нещо за екологичната криза в Мексиканския залив. Досещаме се какво би написал за замесените в катастрофата корпорации.
Какво ли би казал за музикалната дива Гага? Слава богу, че не доживя епохата Гага! Какво друго ни остава, освен да препрочетем отново стиховете му и да послушаме музиката му.
САКАТА ДУША
Джон Ленън
Лъскай чепици, костюмче носи,
готин изглеждай, разресвай коси
и зад усмивката скривай ти лик.
Няма да скриеш - не, не греша! -
щом си саката душа.
Слагай си маска и грим и цял век
се убеждавай, че и ти си човек,
връзка носи, ако щеш - и яка.
Няма да скриеш - не, не греша! -
щом си саката душа.
Котката ти има девет живота -
нейни са и деветте.
Твоят е само един,
кучешки твоят е, ама не на шега.
Мамо, я виж отвън!
И химни пей, и по черкви ходи,
и според кожата ми ме съди.
Прави се на мъж и живей във лъжа.
Няма да скриеш - не, не греша! -
щом си саката душа.
картинка
Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.
„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.
Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.
Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.
Ще се радвам да чуя и вашия глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар