С този пост искам да кажа сбогом на Facebook като мрежа, от която имам нужда да изляза.
Искам също да кажа на всички мои скъпи Facebook-приятели, че казвам сбогом на мрежата, а не на приятелите.
Искам да се радвам на offline-присъствието на моите приятели.
Искам да изпия с тях чаша реално, топло и ароматно капучино; да ги прегърна, но не с виртуални, електронни прегръдки със снимки на сърчица, кученца с цветни герданчета и прочие sheets...
Мрежите винаги са ми изглеждали като ... мрежа. Нещо, с много видими и невидими нишки, в което се чувстваш като улов – омотан, оплетен, хванат. Като място, излизането от което изглежда трудно. В мрежата нищо не е истинско. Тя е измислена и напълно безполезна за приятелството. Нали не си въобразяваме, че любимата на всички ни Гага има истински 10 милиона приятели, толкова колкото са се абонирали за нейното мрежово приятелство. Хайде стига глупости!
Мрежата замества нещо истинско от което сме лишили.
Това е моят начин да подкрепя движението Slow Movement, което е за забавяне на темпото в побъркания от Updates, Upgrades и всякакви други видове Up’s наш свят.
Това означава, че харесвам домашно приготвения хляб повече от всеки друг, който ми предлага Billa; че намирам повече красота в меленето на кафе с метална кафемелачка с ръчка вместо с бутон; че умирам за зеленчуци, откъснати от градината, същите като онези от райската градина на татко; че намерената в парка детска кърпичка на мечета ме трогва повече от снимка, публикувана във Facebook.
Това е моят начин да изразя несъгласие с начина, по който Facebook записват и услужливо предоставят всякаква информация за нас на всеки, който има власт върху тях.
Това е моят начин да изразя любовта си към печатните книги с илюстрации и да кажа колко силно мразя телевизията.
Това е моят начин да продължа да харесвам себе си, а не виртуалното си огледало в социалната мрежа.
Това е начинът да продължа да харесвам приятелите си такива каквито са в действителност, със сенки под очите, с бръчки, без Photoshop.
За всички приятели, на които ще липсвам в мрежата, нека просто да ми се обадят, или да ми пишат. Може и по старомодния начин - с плик и марка.
До нови срещи на всички мои скъпи Facebook-приятели.
Блогът ми остава.
