Формата напълно облада съдържанието. Поне в музиката е факт.
Опитайте се да слушате Лейди Гага без да я гледате. Трудно е!
Стефани Джоан Анджелина Германота, известна под името Лейди Гага стана първата жива знаменитост с над 10 милиона почитатели във Facebook.
Какво точно представлява музикалното явление Гага?
Може би лудост без граници? Доскоро имах само подозрения за това, но те се потвърдиха триумфално от различни новини за самата Гага:
* Лейди Гага падна пред смаяните погледи на феновете си, пристигайки на Лондонското летище Хийтроу. Причината? Неимоверно високите платформи на обувките, върху които се беше покачила;
* Лейди Гага беше спасена от задушаване от служители на летище Хийтроу. Причината? Част от облеклото, представляваща жълта лепенка скоч, омотана върху участъци от тялото на звездата. Оказването на помощ се изразило в отлепяне и освобождаване от т.нар. дреха. Тялото й под пристегнатите участъци било посиняло от липсата на кръвоснабдяване;
* Лейди Гага отмени концерт в Индиана. Причината? Минути преди да излезе на сцената, колабирала в гримьорната си;
* Лейди Гага е постъпвала в болница шест пъти през изминалата година. Причината? Драстични диети. Поне така твърди бившия й мениджър
* Лейди Гага и поп-кралицата Мадона се сбиха в предаване по американската телевизия Ен Би Си в шоуто “Събота вечер на живо” и направиха зрелище пред очите на милиони американци;
* Лейди Гага позира в костюм, направен от дебели парчета червено сурово месо на корицата на японското списание Hommes Vogue. В облекло от същия материал тя се появи и на церемонията по връчването на наградите MTV Video Music Awards 2010. Идеята на „суровия” сценичен костюм била, че всъщност тя не била просто едно парче месо.
Най-новите идеи на звездата са още по-шокиращи. Направо некромански. За да направи изпълненията си по-зрелищни, тя замисля да изложи на сцената консервирани трупове за декор на концерта си в Лас Вегас през март следващата година.
Странностите на Лейди Гага са си нейна работа. И не съвсем. Истинската скръбна вест за музиката е, че тя си тръгна от MTV Video Music Awards 2010 с 8 от 13-те награди, за които бе номинирана. Рекордът все още държи Питър Гейбриъл с 9 награди през 1987 за революционното си видео Sledgehammer. Повечето от наградите на Гага са за видеото към песента Bad Romance - Видеоклип на изпълнителка, Поп видеоклип, Денс видеоклип, Режисура, Постпродукция и Видео на годината. Получи и награда за Най-добра колаборация за песента си с Бийонсе.
Какво общо има с музиката това? Почти нищо. Може би всъщност става дума за видеоявление. Това звучи успокоително.
картинка
неделя, 19 септември 2010 г.
сряда, 15 септември 2010 г.
ANTI-SPAM or PRO-SPAM
"НЕПОИСКАНО ТЪРГОВСКО СЪОБЩЕНИЕ", ДРУГОТО ИМЕ ЗА SPAM
Спомняте си филма Glengarry Glen Ross с Ал Пачино, Алек Болдуин и Джак Лемън за търговските агенти, които трябваше да продадат невъобразимо количество застраховки на хора, чийто единствен грях е доверчивостта, примесена с наивност. Населението като клиенти беше разделено на райони. Най-добрите райони със списък на адреси с потенциални клиенти се раздаваха на „отличниците”, агентите с най-много продажби и приходи за компанията. Наградата за най-успешния търговец? Един страхотен, лъскав, чисто новичък Cadillac Eldorado.
Днес, в дигиталното хилядолетие, продажбите не са се променили съществено. Добрият стар директен маркетинг отново е актуален. Променило се е единствено средството за комуникация. Вместо директно позвъняване на вратата, пълнене на пощенските кутии с брошури или по-дискретното позвъняване по телефона, търговските агенти днес ни атакуват по личните и професионални мейл-адреси. Откакто личните ни данни се превърнаха в стока, търгувана под формата на списъци, които се продават на маркетинговите компании срещу солидно заплащане, положението се влоши драстично. Виртуалните ни пощенски кутии бяха направо взривени от десетки и стотици мейли, предлагащи ни Виагра, медикаменти, ъпгрейд, доставка на обяд за пет лева, махане на брадавици с лазерни технологии, курсове по грънчарство, ускорени уроци по ръченица и какво ли още не.
Спамърството се превърна в професия. Платена. Положението стана толкова неудържимо, че правителствата спешно приеха закони за ограничаване на пороя от нежелани реклами и търговски оферти, обединени в кратката думичка spam. Нормите, които трябваше да решат проблема, или поне да го редуцират в поносими размери станаха известни като „анти-спам разпоредби”.
България не остана по-назад и също прие своите норми със Закона за електронната търговия. Вместо да реши проблеми, българското анти-спам законодателство практически създаде проблеми, но на „добрите”, на жертвите на спама. Ето и малко примери за най-безумните разпоредби.
„Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя”.
От цитираната разпоредба не става ясно дали с написването на НЕПОИСКАНО ТЪРГОВСКО СЪОБЩЕНИЕ (НТС) в полето Subject на мейла, търговецът се оневинява. Тъкмо поради тази двусмисленост и мъглявост на разпоредбата, спамът се унифицира като НТС и плъзна с нова сила към пощенските ни кутии.
Следваща проява на законодателно вегетарианство:
„Чл. 6. (4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие”.
Именно този текст роди и прословутия бисер на адвокатската мисъл, добавен като гарнитура в мейлите за директен маркетинг:
„Съгласно Закона за електронната търговия този мейл е непоискано търговско съобщение. Вашият адрес е взет от публичното пространство. Ако не искате да получавате писма от нас, върнете писмо с тема "UNSUBSCRIBE".
Особено ме забавлява онази част с „публичното пространство”, каквото и да означава това.
Другата законодателна приумица, която докарва до лудост е свързана с онзи злополучен регистър към Комисията за защита на потребителите (КЗП) с дългото и скучно име ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ЕЛЕКТРОННИТЕ АДРЕСИ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПОЛУЧАВАТ НЕПОИСКАНИ ТЪРГОВСКИ СЪОБЩЕНИЯ. Противно на нормалната логика на нормално мислещите хора, вместо в регистъра да се регистрират изключенията, т.е шепата фирми или ЮЛ, които желаят да получават спам, пардон, непоискани търговски съобщения, регистърът трябва да отбележи онези, които не желаят да ги спамят. Ами физическите лица? Какво да правят нещастните физически лица като за тях няма предвиден регистър, в който да се запишат? Ами, да станат незабавно юридически лица вместо физически такива.
Какви проблеми със спама се решиха с този закон? Никакви. Разпоредбите за т.нар. „непоискани търговски съобщения” в ЗЕТ на практика легализираха нежеланите съобщения.
За сведение, България далеч не е сред най-засегнатите страни от проблема spam. Не е дори в първата десетка. По данни на Sisko Systems за 2009г. в първата тройка влизат Бразилия – 7.7 трилиона SM (Spam Messages), САЩ – 6.6 трилиона SM и Индия с 3.6 трилиона. Един трилион е равен на един милион милиона и се изписва ето така – 1 000 000 000 000.
Спомняте си филма Glengarry Glen Ross с Ал Пачино, Алек Болдуин и Джак Лемън за търговските агенти, които трябваше да продадат невъобразимо количество застраховки на хора, чийто единствен грях е доверчивостта, примесена с наивност. Населението като клиенти беше разделено на райони. Най-добрите райони със списък на адреси с потенциални клиенти се раздаваха на „отличниците”, агентите с най-много продажби и приходи за компанията. Наградата за най-успешния търговец? Един страхотен, лъскав, чисто новичък Cadillac Eldorado.
Днес, в дигиталното хилядолетие, продажбите не са се променили съществено. Добрият стар директен маркетинг отново е актуален. Променило се е единствено средството за комуникация. Вместо директно позвъняване на вратата, пълнене на пощенските кутии с брошури или по-дискретното позвъняване по телефона, търговските агенти днес ни атакуват по личните и професионални мейл-адреси. Откакто личните ни данни се превърнаха в стока, търгувана под формата на списъци, които се продават на маркетинговите компании срещу солидно заплащане, положението се влоши драстично. Виртуалните ни пощенски кутии бяха направо взривени от десетки и стотици мейли, предлагащи ни Виагра, медикаменти, ъпгрейд, доставка на обяд за пет лева, махане на брадавици с лазерни технологии, курсове по грънчарство, ускорени уроци по ръченица и какво ли още не.
Спамърството се превърна в професия. Платена. Положението стана толкова неудържимо, че правителствата спешно приеха закони за ограничаване на пороя от нежелани реклами и търговски оферти, обединени в кратката думичка spam. Нормите, които трябваше да решат проблема, или поне да го редуцират в поносими размери станаха известни като „анти-спам разпоредби”.
България не остана по-назад и също прие своите норми със Закона за електронната търговия. Вместо да реши проблеми, българското анти-спам законодателство практически създаде проблеми, но на „добрите”, на жертвите на спама. Ето и малко примери за най-безумните разпоредби.
„Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя”.
От цитираната разпоредба не става ясно дали с написването на НЕПОИСКАНО ТЪРГОВСКО СЪОБЩЕНИЕ (НТС) в полето Subject на мейла, търговецът се оневинява. Тъкмо поради тази двусмисленост и мъглявост на разпоредбата, спамът се унифицира като НТС и плъзна с нова сила към пощенските ни кутии.
Следваща проява на законодателно вегетарианство:
„Чл. 6. (4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие”.
Именно този текст роди и прословутия бисер на адвокатската мисъл, добавен като гарнитура в мейлите за директен маркетинг:
„Съгласно Закона за електронната търговия този мейл е непоискано търговско съобщение. Вашият адрес е взет от публичното пространство. Ако не искате да получавате писма от нас, върнете писмо с тема "UNSUBSCRIBE".
Особено ме забавлява онази част с „публичното пространство”, каквото и да означава това.
Другата законодателна приумица, която докарва до лудост е свързана с онзи злополучен регистър към Комисията за защита на потребителите (КЗП) с дългото и скучно име ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ЕЛЕКТРОННИТЕ АДРЕСИ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПОЛУЧАВАТ НЕПОИСКАНИ ТЪРГОВСКИ СЪОБЩЕНИЯ. Противно на нормалната логика на нормално мислещите хора, вместо в регистъра да се регистрират изключенията, т.е шепата фирми или ЮЛ, които желаят да получават спам, пардон, непоискани търговски съобщения, регистърът трябва да отбележи онези, които не желаят да ги спамят. Ами физическите лица? Какво да правят нещастните физически лица като за тях няма предвиден регистър, в който да се запишат? Ами, да станат незабавно юридически лица вместо физически такива.
Какви проблеми със спама се решиха с този закон? Никакви. Разпоредбите за т.нар. „непоискани търговски съобщения” в ЗЕТ на практика легализираха нежеланите съобщения.
За сведение, България далеч не е сред най-засегнатите страни от проблема spam. Не е дори в първата десетка. По данни на Sisko Systems за 2009г. в първата тройка влизат Бразилия – 7.7 трилиона SM (Spam Messages), САЩ – 6.6 трилиона SM и Индия с 3.6 трилиона. Един трилион е равен на един милион милиона и се изписва ето така – 1 000 000 000 000.
Абонамент за:
Публикации (Atom)