Someday, maybe …
“Музей” е дума, която е метафора за тишина, застиналост, неподвижност ...
С нея върви и
думата “експонат”. Нещо, което е
поставено зад стъклена преграда и обикновено съпроводено с писмени обяснения за него.
Ако това са
единствените ви асоциации на тема музей, значи сте безнадеждно изостанали.
Някъде в миналото, даже в по-миналото столетие.
Музеите днес не
са това, което си мислим за тях.
Определено.
Във времената,
когато мобилността придоби значението на “свобода” във всяко отношение,
логично, музеите се превръщат от място на самотно съзерцание на експонати в
място на динамика и споделени преживявания.
Изпитах това
усещане за първи път в Музея MAS | Museum aan de Stroom в Анверп, където:
“you’ll become acquainted with Antwerp in the
world and with the world in Antwerp.”
В това уникално
архитектурно пространство наистина можеш да обгърнеш с поглед не само Антверп,
но и света извън неговите очертания.
На изхода от всяка тематична зала те
очаква изненада, провокация към твоята креативност.
Любимата ми:
маса с празни
стъклени бутилки, празни бели листа и моливи.
Написваш своето послание, навиваш
листчето на фунийка, затваряш бутилката с гумена тапа и ...Твоето послание със
сигурност стига до някой непознат/а.
От друга маса си вземаш бутилка с нечие
послание и отнасяш музея у дома.
Но!
Днешният пост е посветен на Музея на иновациите | The Tech Museum Of Innovation.
Къде се намира?
В Калифорния,
Силициевата долина, разбира се.
Той е още едно доказателство,
че Америка все още е мястото, където се задвижват големите идеи и креативността
е като вирус, който безпрепятствено се предава по въздушен път.
Музеят изглежда
идеалното място, на което да заведеш децата си през уикенда.
Не само веднъж.
Защото там могат да се почувстват изобретатели, иноватори.
Разгледайте.
И помечтайте...
И в България да
има такъв музей, вместо поредният архитектурен кич с бездушното и нищо
незначещо на български “МОЛ”.
“Музей” звучи и
се превежда еднакво на всички езици.
На почти всички,
за да бъдем точни.
