Кой Открадна Слънцето?
След дъждовната пролет, с реки от вода се вливаме в
Дъждовното лято
Дъжд, малко слънце и отново дъжд, дъжд, дъжд.
Липсват ми слънчевите лета от слънчево безгрижното ми
детство.
Липсват ми
слънчевите усмивки в лицата на непознатите по улиците,
слънчевите помисли да правиш добро, ей така, просто за да
има колкото се може повече добро в този жесток свят, в който сякаш и Слънцето
вече не иска да ни огрява.
Липсва ми,
Слънцето
и неговият дар да осветява и най-прашните ъгълчета в
най-тъмната стая,
и неговата топлина,
и онази негова светлина, с която листата на дърветата заблестяват
със слънчева зеленина,
и неговата щедрост, с която огравя еднакво всички – и малки
и големи, и бедни и богати, и бели и черни.
Когато беше малък,
моят по-малък син ми каза на плажа :
„Мамо, не искам да се пека на слънцето!”
„Защо?”
„Защото ще стана негър.”
Ако имах мъдростта от днес, щях просто да добавя:
„И какво от това?”
А днес мога само да въздъхна:
„Липсва ми
слънцето. Върнете ми Слънцето.”
Една хубава народна приказка за слънцето, може да се
прочете, тук
