картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 21 юни 2014 г.

Non-Comercial!


В този блог няма капка комерсиалност.
Нито престореност.
Нито реклами. 
Нито има скрита или явна цел да рекламира - 
Каквото и да е или Когото и да е.

Няма да се правя на добричка, можеща, знаеща, сведуща или каквото и да е друго, за да продавам тук, каквото и да е - мое или на другиго.

Ако някога реша да печеля от писане на думички, реклама или редене на картинки, ще го кажа ясно и обознача разпознаваемо като комерсиално.

Друго?

Не понасям скритата реклама и преднамереността, завоалирана с евтината найлонова завеса на лицемерието.

Всичко, написано и публикувано от мен в тези страници е:
лично, преживяно, видяно, вкусено, изстрадано, аплодирано или просълзено само с моите сетива. 
Това е моето лично, малко като носна кърпичка, пространство в мрежата, неоградено, свободно за надзъртане, гледане и четене от случайни, заблудени или преднамерени туристи, сърфиращи в нета.

Искрено и неподправено, е всичко написано тук.
Хората и нещата, представени и описани от мен на тези страници са такива, каквито съм видяла с моите очи.

Написах тези редове, защото все по-рядко откривам нещо, което да не е написано с тайната мисъл да се монетизира. 
Дали с рекламите на Гугъл, които стряскат вече от всяко кътче в мрежата, дали с книжки, за които да прочетем ревюто и после да си купим, дали с интервюта на някоя модна „икона” на това или онова ... 

Без значение е, как и откъде се промъква скритата реклама и внушение за монетизиране на възторжено подредени думички, възклицания, подсмърчания или милички чувства и трепети на знайни и незнайни блогъри и блогърки, странстващи надлъж и нашир в нета.

Най-хубави са нещата, които не могат да се купят с пари, нито с много пари.
Най-дъхави са дивите цветя.
Най-нещата в объркания наш живот са истинските неща – неподправени, незахаросани, без грим.
Нещата, неродени от нашия вездесъщ ум.
Нещата, излетели право от сърцето и сетивата ни.

Всяка дума в този блог е редена с любов и/или страст.
Нищо повече. 



събота, 14 юни 2014 г.

Wordless




Слънцето, Морето и хубавата Храна отварят всички сетива, с които сме одарени и...
можем да загърбим Ежедневието, в което остава затъпяващото рутинно правене на общо взето, едни и същи неща всеки ден, и ...

започваме да виждаме скрити за очите,  невидими преди нюанси в черно-белите цветове в костюмчето на лястовичката, кацнала на перилата на терасата, на една ръка разстояние само; оказва се,  че имало и малко кафявичко в черното и малко жълтичко в бялото, и...

да долавяме скрития смисъл в текста на любимото парче, слушано стотици пъти преди това и така с една нова, внезапно чута дума в текста да сглобим цялата картина, нарисувана с ноти от автора на красивата душа, създала тази прекрасна мелодия; и всичко се подрежда в ума ни, просто ей така, на мига, и ...

да съзрем малките златни частици, примесени с пясъка на дъното на кристалната морска вода и да си въобразим, че стъпваме по истинско злато, много повече и по-блестящо от онова, покриващо ръчния ни часовник, и ...

да разберем погледа на малкото черно кученце, което ни следва дискретно през целия крайбрежен път на селото, виещ се по извивките на залива; кученцето не е гладно, просто е самотно и точно в този миг иска само дружелюбната компания на някой точно като теб, който внезапно ...

Е започнал да разбира красотата на безмълвието на един Свят без думи, който го е имало и ще го има,  дълго след като Теб и Кученцето няма да ви има в него. 

Поне не в този Вид, избран от Създателя ви, архитекта на всичко в тази прекрасна, синьозелена, слънчева Планета.