Хуманист ли е Председателят? Как мислите?
В един от по-новите филми напоследък, на Големия шеф, дето постоянно ни гледа отгоре, му викаха Председателят. Нещо като СЕО, Управляващ директор, само дето бордът, който ръководи е от един човек. Той е и Бордът и Управляващия. Председателят си има агенти, които обикновено по филмите сме виждали като ангели. Някои като обикновени хора. Някои с криле, други, без криле. Обикновено носят тъмни, добре ушити костюми. Виждали сме ги и като безмилостни агенти Смит, изпратени с мисията да унищожат всякакво неподчинение на Председателя. Тук долу, очевидно на най-ниското ниво на йерархията, а защо не и на еволюцията във Вселената, хората от Бюрото за Правилна Настройка на Хората, наричани още Ангели, или Агенти, слизат и се смесват с тълпата. Те изпълняват стриктно Неговите поръчки. На Председателя.
Да видим как Председателят се отнася към нас. Обича ли ни? Колко и как? Кои са му любимците? И за кои не ме пука, ама никак даже.
Обича ли Председателят бедните?
Не откривам доказателства за такава любов. Бедните си остават бедни. Дори, някои да спечелят от лотарията, рядко, ама много рядко, накрая след като похарчат парите, пак си остават бедни. Грижи ли се Председателят за тяхната печалба? Праща ли им Агенти на съдбата, които да калибрират мозъците им, за да вземат правилните решения и да не профукат всичко? Никога! Никави агенти не се занимават с тях. Защо ли? Ами защото Председателят не се занимава със социално слаби индивиди. Той си има по-важни дела. Бедните да се оправят както могат.
Обича ли Председателят Болните?
Че кой обича болните, та и Председателя да ги обича? Откъде-накъде? Защо са се разболяли? Защо са позволили да станат слаби? Защо не са си пили витамините? Сами са си виновни. Защо да си губи времето Председателя да се занимава със скъпоструващи, безперспективни при това, операции по калибриране?
„Не, категорично не можем да си позволим такива своеволия с бюджета. Въпросът е изчерпан.” – отсича Председателят ядосано.
Ами богатите? Обича ли Председателят, богатите?
И още как. Друго нещо са богатите хора. Знаят как да почитат Председателя. И най-важното, имат с какво да му засвидетелстват уважение. Харчат пари за нови църкви, разширяват стари, дават пари за благотворителност. Например, за ваксини на болните и бедните. Няма Председателят да се занимава с тях. Той е постоянно зает да обсъжда бюджета на операциите за спасяването на богатите. Трябва да изправя фалирали банки на крака, да налива пари за нови и нови операции за калибриране на разбалансирани мозъци. Добре, че се грижи за богатите, та да има кой да се грижи за бедните и болните на Земята. И какво все се оплакват разни голтаци, че нямали храни и лекарства, нито питейна вода. Ами хуманитарните помощи? Ами базплатните лекарства? Ами милионите ваксини, които им се изпращат? Били им се разболявали децата от тях и умирали.
„Ей, ама неблагодарни хора, бе. – въздиша Председателят. Не стига, че не могат едни деца да нахранят, ами се и оплакват! Ще взема накрая да ги рестартирам. Докато чакам ваксините да ги довършат, ще дойде 20/12/2012 и мандатът ми ще свърши.”
Тъй рече Председателят и затвори очи. Той не обича да гледа надолу с отворени очи.
