В живота на човека настъпва момент, когато подлага на съмнение всичко, което вижда, чува и усеща.
Това е съмнение не в самите сетива, а в информацията, която те доставят на ума.
Какъв е смисълът да кажа това, след като никой няма да ме чуе?
Отговорът е „Няма смисъл.”
Отговорът е „Няма смисъл.”
Какъв е смисълът да отида на парти, след като няма да ми е забавно? „Няма смисъл.”
Какъв е смисълът да бъда добър човек, след като другите са лоши? „Няма смисъл.”
Какъв е смисълът да гласувам като всички политици са еднакви лъжци? „Няма смисъл.”
Какъв е смисълът да не хвърля фаса си на улицата след като всички останали ги хвърлят? „Няма смисъл.”
Какъв е смисълът да кажа истината, когато другите лъжат? „Няма смисъл.”
Какъв е смисълът да се трудя, след като с честен труд не се успява в живота? „Няма смисъл.”
Въпросите за смисъла на нещата ги задава ума ни.
Същият този ум ни отговаря след като мигновено е обработил всички лъжи, разочарования, огорчения и горест, които сме складирали някъде в тъмния килер на душата си.
Въпросът за смисъла се е родил с първата лъжа, която е отекнала в детската ни главица. И ако до този момент сме били една безгрижна щастлива частица, която се носи ефирно в космоса, след раждането на въпроса за смисъла, мигновено сме натежали и сме се стоварили с всичка сила право на земята.
И така полека-лека стигаме до големия въпрос, въпросът на въпросите, въпросът за един милион долара
– Какъв е смисълът на живота?
Бам. Умът ни е сериозно затруднен с намирането на отговор.
Ако се включи автоматичния отговор „Няма смисъл.” изпадаме в голяма беда. Горкият ум се поти, гърчи и с бясна скорост търси някакви клишета, с които да ни залъже.
Семейството. Децата. Кариерата. Да оставиш принос към науката и други бла-бла-бла.
Животът няма смисъл. Смисълът на живота е самият живот. Това е най-блестящото хрумване на моя ум досега. Затова не можах да се сдържа и да не го споделя.
Но умът не мирясва дотук.
Какъв е смисълът на смисъла?
Какво мислите?
