SNOW MOOD

Зимата победи всички съмнения 

в нейните способности

Мека, плаха и нежна в първите седмици на декември, през януари зимата показа истинското си лице – снежнобяло, студено, заслепяващо красиво. Флиртът й със слънцето и топлите му лъчи приключи и ето, господарката на този сезон, нейно величество Зимата командва парада. Сняг, преспи, снежинки, ски, пързалки, зачервени детски бузки, греяно вино и ... Какво изпускам още? Меко одеяло, хубава книга, музика, приятни разговори край масата, и безброй други зимни радости.

 

Към това зимно настроение ще прибавя и моите любителски снимки.

Малко стъпки в снега...

Замръзнали треви в езерото

И снежни кристали в преспите

И една приятна, лека, закачлива, стопляща сърцето зимна песничка.

 

И много поздрави на зимата.

Fall In Love With Strangers

“Мисля, че всеки трябва да се влюбва в непознати. Всеки ден. Момчето в автобуса, чиито очи блестят зад теб през  целия път, момичето, което кара редом с теб колелото си, човекът, чийто блог можеш да разглеждаш с часове, или момчето от кафето, което чете любимата ти книга.

Мисля, че е полезно да си позволиш да изпитваш това. Да прегръщаш пеперудите, да накараш очите си да светят и устните ти да се разтеглят.

И мисля, че дори e по-добре да почувстваш всичко това без очаквания и надежди за нещо в замяна. Мимолетна, но не по-малко страстна любов, без страхове или задръжки.

Бъди влюбен безусловно. Бъди увлечен по непознати. Бъди свой собствен източник на любов. Има моменти, когато това е всичко, което имаш.”

***

Този прекрасен авторски текст, който си позволих да преведа е написан, от автор, който не можах да открия в блога Age of Ephemera. Това е, може би, най-въздействащото място на което съм попадала в мрежата. Изчистено до съвършенство. Кратък текст. Великолепни фотографии. И нищо повече. Извинявам се за несъвършения превод. Ако някой може да предложи по-добър, с радост ще го публикувам. Също, ако някой открие нещо повече за автора, моля да ми пише.

Като се замисля, авторът не иска да го открием. Иска от нас да се влюбим в един непознат или непозната. Вече се влюбих.

Блогът:

http://ageofephemera.tumblr.com/page/2

The Way of Tea

„Някои дни са хубави на вкус, а други на пипане”, както казва Рей Бредбъри, но без съмнение, всички дни са добри за пиене на чай. Още по-хубаво е чай с хубава книга. А какво ще кажете за чай с книга за чая? Обичам хубавия чай, обичам  и книгите.

Случи се така, че и двете „обичам” наскоро се срещнаха на едно място,  в книгата на Учителя Лам Кам Чуен „Пътят на ЧАЯ/ Възвишеното източно изкуство за пиене на чай”. Книгата е  преведена на български (от английски Димитър Добрев) с прекрасно оформление от издателство "Елементи". Акцентът в книгата са китайските традиции в отглеждането, приготвянето и сервирането на чай. Освен кратка история на откриването и триумфалното шествие на чая в целия свят, в книгата има много полезни факти за основните видове чай, за влиянието им върху здравето, съвети за приготвяне на чай, за избиране на чаени съдове, за поднасяне на чай, за правилно и неправилно пиене на чай и още интересни истории и легенди, много снимки и илюстрации.

Легенди за чаените листа

Откриването на чая се свързва с името на прочутия китайски император Шен Нунг, управлявал в продължение на 17 поколения преди 2700г. пр.Хр. Той бил задълбочен изследовател на билките, почитан от лечители и аптекари. Древна легенда разказва как веднъж, уморен от работа той решил да си почине и запалил огън да си свари вода.  В гърнето паднали листенца от близкото дърво. Шен Нунг изпил водата заедно с листата и след малко се почувствал свеж и ободрен. Той събрал листа от същото дърво и ги занесъл да изучава свойствата им.  Затова и напитката получила името S’ha, което  означава „опитвам”, „изследвам”.

Друга легенда за чаените листа се свързва с индийския будистки монах Бодидарма (Бодхидхарма), основателят на дзен будизма.  Той емигрирал от Индия в Китай и в планината Суншан създал манастира Шао Лин. Учейки монасите на медитация, той се зарекъл, че ще съзерцава една стена 9 години, но на втората нощ заспал. Щом се събудил, толкова се разгневил, че откъснал клепачите си и ги стъпкал на земята, за да не заспива повече. След време на това място израстнало чаено дърво с листа, които даряват бодрост и дълголетие.

Чаеният учен Ло Ю

Според преданията един монах намерил изоставено бебе насред високите тръстики  в едно езеро и го отнесъл в манастира.  Монашеството не било призвание за малкия Ло Ю и на 12 години той избягал от манастира. Срещнал хора, които му помогнали да развие литературните си дарби, но на 21 годишна възраст той решил да посвети живота си в изучаване на чая.  Всичките си опити, наблюдения и знанията от прочетените свитъци, той пренесъл в знаменития си трактат за чая S’ha Ching (“Ча дзин”, Чаеният канон). В него подробно се описва производството на чай, районите на неговото отглеждане, качествата на чая и начините за приготвяне на напитката. Посвещението му на изучаването на чая било толкова силно, че той отказал на императора предложената служба в администрацията на двореца.

Обичаи и символика

Пиенето на чай в Китай  постепенно се е превърнало в социално събитие, с  ритуали и церемониалност, които понякога носят важни послания и правят излишна размяната на думи. Например, селския обичай при сватосването изисквал семейството на младежа да изпрати сватовница с чаени дарове в къщата на избраната девойка. Според традицията, семейството на девойката приготвя чай и разговаря със сватовницата. Ако домакините изпият приготвения чай това означава съгласие с предложения годеж, ако чаят остане недокоснат, означава отказ от сватосването. 

При друг обичай, когато се иска прошка от по-възрастен човек, по-младият приготвя чай и му го поднася коленичил. Ако по-възрастният отпие от чая, означава, че приема извинението, ако остави чая, означава, че не се дава прошка.

Изкуството за приготвяне на чай

За хубавия чай не е достатъчен само качествен сорт чай. Важни са водата, каната, купичката и начинът по който си взаимодействат. Според китайската поговорка „Водата е майката на чая, каната е бащата, а въглищата са приятел на чая”.

Ще добавя и друго. Нарича се „състояние на духа”.  Още и моджо (mojo) или изкуството да се превърнем в ободряващ целия свят лековит чай, още преди да сме отпили първата глътка.

MELANCHOLIA

Мисли и чувства за филма „Меланхолия”

Филмът на Ларс Фон Триер, определено не е химн за човека. 
Нито Ода на радосттта от живота. 
Той е точно това, което казва че е – МЕЛАНХОЛИЯ. 
Онова състояние, което ни обзема, когато си дадем почивка от позитивната нагласа, която всички модерни гурута в един глас ни набиват в главите. 
Не можем да бъдем позитивни непрекъснато. 
Неестествено е. 
Нормално е понякога да бъдем тъжни, гневни, дистанцирани, нещастни, дори разплакани. 
Позитивното и негативното са в нас. И всяко едно постоянно преминава в другото. Като Ин и Ян. Като две сестри, различни и обичащи се в своята различност.  
Клер  с топлата усмивка, очарователно пресъздадена от Шарлот Гинзбург и Джъстин с ледения поглед и блестящата игра на Кирстен Дънст.

Картините, които се редуват една след друга са толкова експресивни - ту монохромни, ту искрящи от светлина и цветове, запомнящи се, засядащи в съзнанието. 
Музиката на Вагнер е необходимото и достатъчно условие за фон на филма. Действието, което изглежда мудно, възнаграждава с неочаквани, резки завои  в наглед предвидимия развой на събитията.

Кога можеш да си позволиш да бъдеш себе си, да пуснеш на свобода всички дяволи, заключени  с оковите на благоприличието и да си вземеш вана на собственото си сватбено тържество?

Кога си свободен да правиш каквото ти се иска, а не каквото трябва?

Кога можеш да кажеш на шефа си, че го презираш, защото е задник, веднага след като ти е предложил повишение?

Никой, уви, не е чак толкова свободен. 
Освен, пред прага на смъртта, пред абсолютния край на всичко на тази „жестока” планета. 
Когато нямаме нищо повече за губене, само тогава можем да бъдем истински свободни. 
Очевидно, това е проклятието да бъдеш човек. 
Клето същество, разпънато на кръст между „искам” и „трябва”. 

Предполагам, всеки пречупва през своя поглед посланията на филма и съпреживява меланхолията на Ларс Фон Триер по своему. 
Казват, че идеята на филма се е родила докато се е лекувал от депресия, а образът на Джъстин материализира негови лични преживявания и усещания.  
Лично на мен, филмът въздейства на всичките ми сетива, дори като мирис и вкус. Не се почувствах депресирана. 
Не изпитах дори меланхолия. 
Усещането беше по-скоро разтърсващо, завладяващо, вдъхновяващо.  
Емоционален трус от действието на вулкана „Изкуство”.

KOPIMISM

Вероизповеданието 

на новата общност 

на „споделената култура”

Ако ви е интересно какво се случва в Интернет, докъде и доколко се разраства влиянието на пиратската партия, какви са тенденциите за контрола върху съдържанието, тази новина, вероятно ще ви бъде интересна. Но ако се интересувате от новини за състоянието на утробата на фолкзвезди или търсите цитати на най-умните мъже на нашето време, футболистите, не си губете времето да четете това.

Ето я и новината.  

„Информацията е свещена”. Това е логото на най-новата религиозна общност, регистрирана в Швеция (Missionary Church of Kopimism). След два неуспешни опита за регистрация, Копимизмът е официално признат от съответните институции в Швеция за легитимна религиозна организация. Копимистите (Kopimism от “copy me”) вярват, че споделянето на информация между хората чрез “copy” and “paste” е свещен акт, сравним със светостта на богослужебните церемонии. Бързите клавиши за копиране „CTRL+C” и „CTRL+V” са обявени за свещени символи. Духовен водач и основател на Мисионерската църква на копимизма е Исак Гершон, 19 годишен студент по философия. Сайтът на новото религиозно движение http://kopimistsamfundet.se/ в момента е неактивен и препраща към статична страница с най-обща информация.

Последователите на новата религия не се обявяват явно в подкрепа на незаконното копиране, а по-скоро издигат в култ различните форми на свободно или добросъвестно използване на произведения (copyleft, creative commons licenses, fair use) в Интернет. Мисията им е, споделянето на файлове да получи силна подкрепа, каквато имат религиозните движения и да не се преследва от закона като нарушение. Въпреки общия скептицизъм по отношение на влиянието на новото движение върху тенденцията за засилване на авторскоправния контрол в мрежата и новите законодателни мерки за затягане на този контрол, които се обсъждат в момента в САЩ и други страни, това събитие е отражение на противоположната тенденция, изразяваща нагласата на Интернет-общността за   свободен достъп до съдържанието в мрежата. Задачата на правото е да намери точния баланс между правата на индивида и обществения интерес. Нищо ново под слънцето. 

Новото прозира другаде. То се носи във въздуха, идва с новата, „споделена култура”, родена от бума на технологиите и социалните мрежи и ще намери своето отражение и върху традиционните модели на авторското право. Интересът на хората ще се насочва все по-определено към творците, интелектуалците, менторите, които споделят и желаят идеите им да бъдат споделяни и разпространявани. Днес, ние сме свидетели на чисто нова, непозната до преди няколко години, култура на обмен, в която информацията е издигната във висша ценност. Тази култура поставя плюсове на всички онези, които щедро споделят с другите своите знания, опит, ноу-хау, творчество. Колкото повече споделяте и следвате, толкова повече ще бъдете споделяни и харесвани. Някои успешно постигат и комерсиален успех, осребрявайки чека „харесван от мнозина.”

Нужно е голямо въображение да си представим, че копимизмът може да измести хриянството, но това което несъмнено ще постигне е още едно завинтване на гайката в посока към споделената култура.

EPHEMERALLY

Последният ден от годината!

Зимата му отдава почести по свой, зимен си начин, с бял фин снежец, който се рони от небето и пада върху главите на редките минувачи като конфети.  Улиците са пусти, въздухът е чист, градът е смълчан в очакване на среднощните фойерверки и шумни наздравици.

Празникът ще отмине и в понеделник хората отново ще се разбързат по улиците, моторите на колите ще зареват дружно, изпускайки облаци от мръсни газове.  Слава богу, Бензиновата ера бавно си отива с нейните милиони жертви във войни за петрол и надмощие по пътищата. 
Миналият век ще си остане векът на петрола. 
Този век, вероятно ще доминират битовете и байтовете, софтуера и все такива неща, които нямат форма, мирис и цвят, неща сътворени изцяло в ума на човека, невидими и неуловими, които денонощно изграждат нашето ново, виртуално битие. 
И когато няма какво повече да бъде изградено, програмирано, кодирано, криптирано, 
когато войните ще се водят за имена на домейни и повече площ във виртуални контейнери, 
тогава, може би, виртуалната бездна ще погълне всичко като огромна черна дупка. 

Може би, това ще бъде краят на човека във вида, в който ни е познат. 
Вероятно, може би,  ерата на Антропоцена ще роди новия човек. 

Какъв ще бъде той и ще продължи ли да се самоопределя и нарича „човек”?

Ние, хората, които прекрачихме от едно хилядолетие в друго, пристъпихме във време, белязано със знака на ефимерността, когато мечтите се сбъдват за миг, хлапета стават милиардери преди да се сдобият с мустаци; време, в което изкуството угодничи на най-ниските инстинкти на нискочела тълпа в името на масовите продажби и хитовете са речитатив с ругатни, а произведения на изобразителното изкуство са писоари и коледни джуджета с размери на shopping mall. 
Прекрачихме решително в ерата на мимолетността и масовостта, която всъщност, е логичният край на ерата на буржоазния индивидуализъм. 
Технологиите ни завлядяха и сложиха ръка на всичко видимо и невидимо. 
Идва времето, в което те ще диктуват на умовете ни, ще филтрират мислите и чувствата ни и ще престанем да бъдем личности и ще се превърнем в технологични дестилати.

Стоп кадър! 
Това не може да се случи просто така, без каквато и да е съпротива. 
Тази монета трябва да има и друга страна, в която е всичко и всеки, който се съпротивлява срещу обезличаването на човека, срещу обезчовечаването. 
Така е било винаги, две неща, които се борят яростно за надмощие.

Не ме питайте кой ще победи. 
Аз вече взех страна. 
Просто направете своя избор.

Christmas Virus and Something More

Тази година реших да бъда равнодушна към коледната мания.

    

Украсените още през ноември гигантски коледни елхи в моловете, коледните оферти, които се промъкват през спам филтъра на пощата, всички захаросани боклучета с ангелски, звездни, белобради, червеноботушови, златни и сребърни мотиви, наредени по витрини и сергии преситиха сетивата ми.  „Не, не – казах си, тази година без мен! Няма начин. Този път няма да се поддам на коледната истерия." Бойкотът ми стигна дотам, че храбро устоях на генетично вродения ми инстикт за украсяване на коледни елхи и аранжиране на украси и гирлянди.  Дори стените у дома ме гледаха с укор, обидени от моето пренебрежение към Коледа.

Но, коледния вирус е много силен и на практика, оказва се, нелечим. Предава се от човек на човек, носи се във въздуха като мелодия с камбанки и звънчета, поразява всичките ти сетива и накрая, когато си напълно омаломощен, приключва с теб окончателно със завъртане на едно мъничко невидимо ключе в сърцето ти и хоп... вече не си ти, а твоят омагьосан коледен двойник.

Какво се случи с мен ли? Ами, обичайното по Коледа. Краката сами ме отведоха в магазините за подаръци, ръцете приготвиха вкусни ястия, украсиха масата, а лицето ми грееше през цялото време в онази глуповата коледна усмивка. И ако си мислите, че коледната елха остана неукрасена, дълбоко се лъжете. Елхата грее по-красива от всякога и навсякъде блестят гирлянди, лампичките светят, а на полицата над камината са наредени върволици ангелчета със свещи и всички онези ширпотребни джунджурии.

Как се случи това? Това е магията на Коледа.  А Коледния Дух е събраната от всички същества най-чиста енергия от желанието да дариш радост.

В края на вечерта докато четях книгата си преди да заспя, открих есенцията на деня, на Рождеството,  в няколко изречения, написани от великия Херман Хесе в „Степният вълк” (превод от немски Недялка Попова):

„Всяко раждане означава откъсване от Всемира, означава отделяне, разединяване от Бога, мъчително ново създаване. 
Връщане към всемира, прекратяване и съхраняване на болезнената индивидуализация, стигане до Бога означава: да разшириш душата си толкова, че тя отново да може да обгърне Вселената.”

Между другото, получих страхотни подаръци за Коледа.