3rd March

Свободата?!

Този смътен обект на желанията.

Много думи и картинки се хвърлиха пред очите ни в медиите за 3 март.

Имаше и флагове, спуснати под прозорците.

Във въздуха се носеше усещане за напъпило национално самочувствие на един народ, който отчаяно се бори с комплекса си за малоценност.

Нищо от това не ме разчувства, нито докоснa святи чувства в сърцето ми.

Това се случи само веднъж. Не на 3 март. Не в България.

Нека ви разкажа.

Случи се в Истанбул преди няколко години.

Бяхме десетина българи заедно с още стотина посетители в прочутия нощен клуб “Ориент експрес”.

И ако си представяте разголени  танцьорки и пошла музика, ще трябва да се засрамите, защото не е това.

След изумителните народни танци, представящи народни обичаи, омагьсващият танц на дервишите и други подбрани забавления за туристи, в края на програмата, гвоздеят на вечерта е изпълнението на човека-глас.

Този забележителен артист изпълнява песни на всички народи, които се намират в локала.

България беше уважена с песента “Хубава си моя горо.”

И докато се усетя, видях и чух себе си и останалите ми спътници как извиваме глас, прави, застинали във вълшебен екстаз от красотата на нашата песен, от гласа на певеца и правилния му изговор на всяка българска дума.

Никога преди това не съм изпитвала по-голяма гордост от това, че съм от България.

Това се случи в страната на нашите петвековни поробители.

Нашето българско изпълнение, съпровождащо официална част от програмата беше аплодирано най-дълго от публиката, състояща се от швейцарци, американци, японци, сърби, чехи, тайландци...

Странно нали?

Националната гордост е чувство, което не може да бъде подправено, нито насилено. То е просто една завладяваща емоция, която те обзема тогава и само тогава, когато се почувстваш органична частица от единна, сплотена от някаква идея общност от хора, които наричат себе си “сънародници”.

Свободата пък, според мен, настъпва тогава, когато се освободиш от всичките си страхове и комплекси.

Тя не може да зависи от никакви дати в календара.

Нещо повече.

Тя не бива да се празнува или чества, защото, предполага се,

трябва да е

естественото състояние на духа на всяко живо същество.

Random Wisdom

Уорън Бъфет като ...

бюфет с хиляди чекмеджета и чекмедженца с мъдрости

Името му е познато дори на деца от предучилищна възраст в определени страни с определени стандарти за работа и живот.

С типично балканска подозрителност, доскоро възприемах споменаването на това име с лека досада. Понякога, дори с раздразнение, че човекът е от онзи тип, за който бабите ни биха казали “На всяка манджа, мерудия.”

Което си е самата истина – снимал се е дори в роля за 2 секунди в холивудска продукция.

“Но, защо? Защо името му е навсякъде, вероятно и в готварски книги” – не мирясва агностикът в мен.

“Може би, защото с това име може да се продаде всичко на света, дори лед на ескимосите и прах за пране на бездомни клошари с 2 лева в джоба!”

“Това е твърде елементарно, за да е цялата истина” – продължава да дълбае навътре и да развинтва гайките, неуморният ми ум.

Оставям моите скъпи читатели-приятели сами да си отговорят, след като прочетат по-долу няколко цитата на вездесъщия Уорън Бъфет, за когото всички си мислим, че знаем твърде много.

Но!

Всъщност ...

винаги, когато

отстраним -

очевидното, повтаряното до втръсване, маркетинговите номера, рекламните слогани, фотошопа от картинките и всичко друго,

което е -

създадено, ретуширано, украсено, прехвалено и наредено пред доверчивия ни консуматорски поглед,

с едничката цел –

да мислим каквото трябва за когото трябва

.... /краят на това безумно изречение е близо/,

едва тогава, имаме някакъв шанс да стигнем до най-тъмните глъбини на океана и да зърнем

истинският лик на нещата, каквито са – грозно, зъбато праисторическо чудовище или изумително красива русалка.

Цялата тази емоционална прелюдия може да се обобщи простичко, ето така:

Уорън Бъфет е личност, в съветите на която си струва да се вслушаме. 
Ето някои.

“Големите лични богатства в тази страна [USА] не са създадени в портфолиото на 50 компании. Създадени са от хора, изградили успешен бизнес.”

“Не можеш да направиш добра сделка с лош човек”.

“Невъзможно е да се откажеш от подписа си под един договор, затова обмисли всичко преди да го подпишеш.”

“Уолстрийт е единственото място, където хората пристигат с Ролс-Ройс, за да получат съвети от хора, които идват на работа с метрото.”

“Веригите на навика са твърде леки, за да ги усетиш докато не станат прекалено тежки да ги счупиш.”

“Ако принципите излязат от употреба, те престават да са принципи.”

“Когато търсиш да назначиш някого на работа, гледай за три качества:

честност, интелигентност и енергия. Но най-важна е честността, защото ако тя липсва, другите две качества ще те убият.”

“Щастието не е в парите.”

Цитатите са от книгата

“ДАО-то на Уорън Бъфет” от Мери Бъфет и Дейвид Кларк |

София, 2013 |        Изток – Запад 

Can't beleive!

Не мога да повярвам, че постът ми за Дейвид Боуи трябва да е с етикет In Memoriam. Отказвам да пиша за него като за мъртъв.

Трудно мога да си представя нещо, 

грешка, “НЯКОЙ”

по-жив от него:

по-сензитивен към духа на времето:

по-елегантен:

екстравагантен:

абсолютно начинаещ:

секси:

Никой и нищо не може да се сравни с този очарователен музикант, артист, дизайнер, поет,  личност и талант, 

НАЙ-ПРЕКРАСНОТО ЧОВЕШКО ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ХАМЕЛЕОНА, с името Дейвид Боуи.

Единствената утеха за нас милионите му почитатели е, че ни остави достатъчно много на брой хитове, с които вечно ще го помним.

Всъщност...

Някои разправят, че не е умрял наистина.

Десетки фенове твърдят, че  са видели духът му да се разхожда нощем в Манхатън, други в Бромли. А един разправя, че го видял наживо в космоса...

Кой знае?

 RIP David!   

Обичаме те дори мъртъв.

Meet the Robots

“Робот уби човек”.

Това не е цитат от роман на Азимов.

Това е съвсем истинска новина от 01 юли м.г. за робот, убил човек в един от заводите на Фолксваген в Германия. Работникът е бил част от екип, който настройвал стационарен робот, когато машината го сграбчила и блъснала в метална плоскост, според обяснението на говорителя на компанията.

Още един научнофантастичен сюжет се превърна в кърваво сурова истина.

“Хотел в Япония обслужва гостите си с роботи”.

Друга новина от миналата година.

Голяма част от услугите в хотел Хенн-на (“Странният хотел”), които се предлагат на гостите, се извършват от роботи.

“Роботът Надин започна работа в университет”.

Новина от първите дни на 2016г. Роботът Надин започна работа като рецепционистка в технологичния университет Нанян в Сингапур.

Следите ли тези новини?

Какви чувства предизвикват във вас?

За вашите, не знам.

За себе си, мога да кажа, че предизвикват безпокойство.

Не заради сръхтехнологичното ни битие.

Заради предчувствието, че не сме готови да съжителстваме с роботи.Особено с хуманоидни роботи.

Машината може да ни превъзхожда във всяко отношение, но можем ли да й поверим съдбата и живота си?

Много изтъкнати учени, творци и визионери споделиха на глас, че също са притеснени от този напредък на технологиите и се обявиха против масовото му приложение.

Изтъкнаха научни и морални причини за това.

И докато осъзнаем какво се случва, бизнесът неуморно завладява тази територия.

Както обикновено, без емоции и скрупули, нали това е само бизнес,  днешните конкистадори, корпорациите, тихомълком настъпват в сфера,  която правото все още не е обхванало с норми и рестрикции.

Светът, който познаваме е все по-неразпознаваем.

Колко време отделяте, за да се запознавате с вградените функции на своите устройства?

А с новите ъпдейти в операционните системи?

Замисляли ли сте се защо непрекъснато ни атакуват да преминем на следващата версия?

Има си причини за това.

Ето най-важните. Няма да ви харесат.

За да запазят водещи позиции на съответния продуктов пазар, kорпорациите се опитват да се задържат на върха с постоянно разширяване и добавяне на нови функции в своите топ продукти.

Друг фактор е необходимостта да се изчистят грешки чрез ъпдейти с нови и нови версии. Така един продукт в движение се привежда в онова състояние и характеристики, с които е рекламиран при пускането му на пазара.

Поради същите и други съмнителни с полезността си причини, предстои да наблюдаваме истинска технологична война за приложение на изкуствения интелект в бита.

Пазарът е относително нов и необятен. Липсват и държавни регулации.

Все добри новини за бизнеса.

Все по-лоши новини за homo sapiens.