картинка

картинка

Какво е дигиталната ера? Времето, в което живеем. Ежедневие, немислимо без компютър.

„Немислимо” ли казах? Грешка. Да се чете „непоносимо”.

Без значение дали е в каменната или в дигиталната ера, човекът си остава все същото кървящо и смеещо се същество. Гордо изправена маймуна, която с маймунджилъците си разсмива до сълзи Създателя си.

Като скромен член на това забавно общество, наречено човечество, ще споделям тук моите възторзи и черни мисли.

Ще се радвам да чуя и вашия глас.

събота, 21 юни 2014 г.

Non-Comercial!


В този блог няма капка комерсиалност.
Нито престореност.
Нито реклами. 
Нито има скрита или явна цел да рекламира - 
Каквото и да е или Когото и да е.

Няма да се правя на добричка, можеща, знаеща, сведуща или каквото и да е друго, за да продавам тук, каквото и да е - мое или на другиго.

Ако някога реша да печеля от писане на думички, реклама или редене на картинки, ще го кажа ясно и обознача разпознаваемо като комерсиално.

Друго?

Не понасям скритата реклама и преднамереността, завоалирана с евтината найлонова завеса на лицемерието.

Всичко, написано и публикувано от мен в тези страници е:
лично, преживяно, видяно, вкусено, изстрадано, аплодирано или просълзено само с моите сетива. 
Това е моето лично, малко като носна кърпичка, пространство в мрежата, неоградено, свободно за надзъртане, гледане и четене от случайни, заблудени или преднамерени туристи, сърфиращи в нета.

Искрено и неподправено, е всичко написано тук.
Хората и нещата, представени и описани от мен на тези страници са такива, каквито съм видяла с моите очи.

Написах тези редове, защото все по-рядко откривам нещо, което да не е написано с тайната мисъл да се монетизира. 
Дали с рекламите на Гугъл, които стряскат вече от всяко кътче в мрежата, дали с книжки, за които да прочетем ревюто и после да си купим, дали с интервюта на някоя модна „икона” на това или онова ... 

Без значение е, как и откъде се промъква скритата реклама и внушение за монетизиране на възторжено подредени думички, възклицания, подсмърчания или милички чувства и трепети на знайни и незнайни блогъри и блогърки, странстващи надлъж и нашир в нета.

Най-хубави са нещата, които не могат да се купят с пари, нито с много пари.
Най-дъхави са дивите цветя.
Най-нещата в объркания наш живот са истинските неща – неподправени, незахаросани, без грим.
Нещата, неродени от нашия вездесъщ ум.
Нещата, излетели право от сърцето и сетивата ни.

Всяка дума в този блог е редена с любов и/или страст.
Нищо повече. 



събота, 14 юни 2014 г.

Wordless




Слънцето, Морето и хубавата Храна отварят всички сетива, с които сме одарени и...
можем да загърбим Ежедневието, в което остава затъпяващото рутинно правене на общо взето, едни и същи неща всеки ден, и ...

започваме да виждаме скрити за очите,  невидими преди нюанси в черно-белите цветове в костюмчето на лястовичката, кацнала на перилата на терасата, на една ръка разстояние само; оказва се,  че имало и малко кафявичко в черното и малко жълтичко в бялото, и...

да долавяме скрития смисъл в текста на любимото парче, слушано стотици пъти преди това и така с една нова, внезапно чута дума в текста да сглобим цялата картина, нарисувана с ноти от автора на красивата душа, създала тази прекрасна мелодия; и всичко се подрежда в ума ни, просто ей така, на мига, и ...

да съзрем малките златни частици, примесени с пясъка на дъното на кристалната морска вода и да си въобразим, че стъпваме по истинско злато, много повече и по-блестящо от онова, покриващо ръчния ни часовник, и ...

да разберем погледа на малкото черно кученце, което ни следва дискретно през целия крайбрежен път на селото, виещ се по извивките на залива; кученцето не е гладно, просто е самотно и точно в този миг иска само дружелюбната компания на някой точно като теб, който внезапно ...

Е започнал да разбира красотата на безмълвието на един Свят без думи, който го е имало и ще го има,  дълго след като Теб и Кученцето няма да ви има в него. 

Поне не в този Вид, избран от Създателя ви, архитекта на всичко в тази прекрасна, синьозелена, слънчева Планета.




петък, 30 май 2014 г.

“A” like “Angel”



Хората на изкуството винаги са били загадка за мен. 
Магнетични, харизматични, понякога отровно демонични, космични... хора или извънземни същества? Не зная.
Обожавам техния поглед към живота – понякога слънчево жизнерадостен, друг път тъмночерен, напоен с драмата на нечовешката болка на човеците да преживеят поредния лош ден или пък с мъдростта на детето във всеки от нас, което превръща всеки ден в забавни приключения на чипонос нещотърсач на ... щастие.

Тази емоционална прелюдия е вдъхновена от второто име в моята секция за забележителни българи. Днес ми се иска да представя на милите ми читатели, Ангелина Цветкова, така както я видях или по-скоро, както тя ми се представи преди една година с нейния болезнен за нея случай за разрешаване, камъчето в нейните обувки, с които стъпва по земята като един вдъхновен от Живота, Творец ...

Първо, тя е прекрасна българка, която смайва с непринудена и естествена красота. Още от вратата виждаш, че влиза Художник и се притесняваш с какви очи ще те погледне ...

Второ, начинът, по който говори, издава вълнението, болката, която й причинява проблема, който й пречи да продължи да извайва своя вълшебен свят от метал, фантазии, сънища, мечти, надежди, всичко това оплетено в пленителни дантели-бижута.

Трето, оставам без дъх, когато разглеждам нейното изкуство, показано на света в хармония със задължителната поезия, която го е родила.
Дами и Господа, представям на Вашето внимание не художника, а поета, създал тези вълнуващи произведения 


Some day he'll come along,
The man I love
And he'll be big and strong,
The man I love
And when he comes my way
I'll do my best to make him stay.


Колко хубаво, е че все още съм на буквата „А”.
Колко ли още забележителни българи ще срещна и представя тук?
Да видим.

И накрая, задължителния музикален фон, благодарение на YouTube пардон ... Google

Enjoy ...