Слънцето, Морето и хубавата Храна отварят всички сетива, с които сме одарени и...
можем да загърбим Ежедневието, в което остава затъпяващото
рутинно правене на общо взето, едни и същи неща всеки ден, и ...
започваме да виждаме скрити за очите, невидими преди нюанси в черно-белите цветове в
костюмчето на лястовичката, кацнала на перилата на терасата, на една ръка
разстояние само; оказва се, че имало и
малко кафявичко в черното и малко жълтичко в бялото, и...
да долавяме скрития смисъл в текста на любимото парче, слушано
стотици пъти преди това и така с една нова, внезапно чута дума в текста да
сглобим цялата картина, нарисувана с ноти от автора на красивата душа, създала
тази прекрасна мелодия; и всичко се подрежда в ума ни, просто ей така, на мига,
и ...
да съзрем малките златни частици, примесени с пясъка на
дъното на кристалната морска вода и да си въобразим, че стъпваме по истинско
злато, много повече и по-блестящо от онова, покриващо ръчния ни часовник, и ...
да разберем погледа на малкото черно кученце, което ни
следва дискретно през целия крайбрежен път на селото, виещ се по извивките на
залива; кученцето не е гладно, просто е самотно и точно в този миг иска само дружелюбната
компания на някой точно като теб, който внезапно ...
Е започнал да разбира красотата на безмълвието
на един Свят без думи, който го е имало и ще го има, дълго
след като Теб и Кученцето няма да ви има в него.
Поне не в този Вид, избран от Създателя ви, архитекта на всичко в тази прекрасна, синьозелена, слънчева Планета.
