#ДАНСwithme

Софийските протести или възрожденският дух на България в 21 век

Какво е Революцията?
Не, не е Еволюция, която си  е загубила водещата буква "Р".
Ако трябва да се опише с включени всички сетива...
Това е нещо, което издава оглушителни звуци от свирки, тромби, хлопки, фанфари, тъпани.
Има маса - без ясно очертана форма, но осезаема ( видимо голямо човешко, хилядно множество), която се мени постоянно, движи се, напредва решително, водена от равномерния адреналинов тътен на барабани.
На вид е красива -  млади и не толкова млади, усмихнати хора, облечени спортно-празнично.
Мирис – определено хубав (долових различни аромати на дамски и мъжки парфюми).
Къде се наблюдава в природата това явление?
Отскоро, в летните вечери по софийските улици.

Както и да се опишат протестите, единственият начин да се разберат, е да се съпреживеят, там на място, на площада. 

Основната идея е - да се свали правителството на Орешарски. 
Грешно! 

От наблюденията и разговорите ми с различни хора, открих, че това, което ги обединява е желанието на всички за промяна. 
Пълна промяна – като се започне от избирателната система, партиите и най-вече лицата, формиращи лика на политическата класа. 

Тази промяна трябва да започне СЕГА! 
Не утре, не наесен, не дай Боже – напролет.
Промяна днес, незабавно, веднага.
Бялата лястовица на тази промяна е оставката на правителството на Орешарски.
Всички, които лелеят надежди, че с оставката приключват протестите и исканията, ще останат разочаровани.
Мислещото, будно сърце на България, което тупти на площада с жълтите павета, иска повече. Най-силно иска

ТОТАЛНА ПРОМЯНА!
 
Да видим какво означава това.
Ето десет, обобщени основни идеи в исканията на протестите:

1. Промяна в изборния модел с реденето на партийни листи.
2. Нови политически партии, които да представят възгледите на негласуващата част от гласоподавателите.
3. Нови фронтмени в старите партии, хора с модерни идеи в духа на времето, които говорят езика на интернет лумпените.
4. Политици с морал, които да мислят първо за благото на другите, после за себе си.
5. Реформирана съдебна система, която да превърне България в държава на законност и ред.
6. Работещо електронно правителство.
7. Пряка демокрация в действие – примерът на Исландия и Финландия може да бъде заразителен.
8. Законодателни инициативи и политика на пълна и всестранна подкрепа за родния бизнес.
9. Очертаване не основните приоритети в развитието на България с визия за бъдещето, с мисъл за това - каква страна ще оставим на потомството.
10. Зелена и чиста България за всички.

Още много прекрасни идеи могат да се превърнат в реалност.

България каза.
България може.

186

Сто осемдесет и шест дни! 

Точно толкова са изминали от деня на последния ми пост тук.
И тъй като за мен писането е преди всичко да бъдеш честен в любовта си към него, не изпитвам и най-малко угризение затова, че не се насилвах да пиша само и само за да поддържам блога редовно, за да не загубя и малкото му верни читатели.

И все пак да не се възгордявам прекалено с моите добродетели. 
Ако Рей Бредбъри беше още жив и беше мой приятел (винаги съм го чувствала като такъв, духовен приятел и ментор), със сигурност би ми казал, че жаждата за писане трябва да остава винаги неутолена. И че истинският писател не пропуска нито ден без писане. 

На това място сигурно би ми припомнил любимата си история за пианиста, който казал че ако не се упражнява всеки ден, той ще знае това, ако пропусне два дни, критиците ще знаят това, ако пропусне три, неговата публика ще знае това.

И така, имам 186 дни без написан нито ред. 

Предполага се, че целият свят би могъл да узнае, че съм загубила формата си за писане.
Тук трябва смирено да сведа глава. 

Виновна!

Защо се върнах тук след половина година?
Просто е. Отново искам да пиша.
Има толкова много неща, които искам да споделя.

Но най-първо, неудържимо, искам да напиша как видях моята страна, моят град, моите сънародници наживо от жълтите павета на площад Батенберг.
Това заслужава отделен постинг.
Следващият.