Раждането на Спасителя е символиката на Рождеството за християните.
Затова е
цялото това ликуване в цветове, позлата, украса.
Затова са
подаръците. Богатата трапеза на Коледния обяд.
В коледните
празници няма капка смиреност и сдържаност.
Харчат се пари
с непоносима за практичността лекота. Харчат бедни и богати.
Градовете се
превръщат в светещи витрини на разточителността.
Така е в New York
И в Paris
И в Beijing
И в София, също
По Коледа е
обичайно да станем по-добрички.
Какво пък,
веднъж в годината можем да си позволим малко щедрост.
Да си спомним
за мама, да се усмихнем на съседа, да поздравим мило колегата, да забравим
какъв ass е шефа.
На Коледа стават чудеса. Наистина.
Най-голямото
чудо е събуждането на човечността, размразяването на усмивките, усещането за космическа безграничност на чувството "любов".
Мъчно ми е за всички онези, които бъркат любовта с плътските
радости.
Не говорим тук
за тази любов. Тя е прекрасна, но недостатъчна да изпълни сърцето.
Говорим за онази любов, изказана с думите на Св.
ап. Павел в
неговия "Химн на Любовта". Следва цитат,
който пристигна в мейл бокса ми от студена Бавария.
The Sender has
… най-прекрасната
усмивка на света.
Ето го и Химнът:
"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ,
НИЩО НЕ СЪМ.И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.А сега остават тия три:
Вяра,
Надежда,
Любов;
но по-голяма от тях
е Любовта."
P.S. Както винаги, ще се радвам да чуя и твоите мисли, Скъпи Читателю
