Lightness

Спомняте ли си началните кадри от филма Форест Гъмп?

Започва с перце, което се носи във въздуха, пада и отново се издига. Лекотата, с която перцето се носи във въздуха е завладяваща. Защото... Въздухът и перото не си оказват натиск и съпротивление, а стават едно цяло, издигат се и падат в красив танц на две неща, създадени едно за друго. Всичко, на което оказваме натиск и съпротива ни отвръща със същото. Невидима, но осезаема, съпротивата винаги означава едно и също – неприемане.

А сега да си представим падането на един камък. И да се фокусираме върху сблъсъка му със земята.  Оооо, това боли. 

Да се носиш като перце през грапавите дни на живота, издигайки се и падайки с еднаква лекота, е изкуство или Дар Божи, както сме свикнали да наричаме началния капитал, с който е благословено идването ни на този свят.

Как се постига лекота?

С решително изхвърляне на всичко, което ни прави прави тежки и ни тегли назад и надолу. Освобождение на ума, на сърцето, тялото, дома, бюрото, от всичко ненужно. Ние наистина нямаме нужда от всички свои токсични мисли и спомени за отрицателни емоции и случки. Всичко, което претоварва съзнанието, погледа и тялото ни отнема от енергията и пречи на нашата лекота. На онази лекота, която ни е нужна, за да се движим с ритъма на Вселената като хармонична частица от нея.

Първо, мислите. Омразата, завистта, гнева, злобата са като отровни растения, които пускат корени надълбоко в сърцето ни и го умъртвяват. Умът трябва да отглежда само чисти и светли мисли. Сърцето трябва да е пълно с добри чувства.

После тялото. Трябва да е леко и свободно от всичко, което му тежи.

Ето, идва ред и на дома. Трябва да е подреден, чист, без излишни мебели, предмети и украшения. Бюрото в офиса не бива да е претрупано с книжа, саксии, папки, пепелници и пр.

Нека не  превръщаме живота си в претъпкан склад с ненужни вещи. Можем смело да изхвърлим всичко ненужно и затормозяващо – стари писма, вестници, списания, дрехи, мебели, сервизи, уреди, приятелства, връзки, натоварващи ангажименти и пр.

Работата! Затормозяваща, потискаща.  Значи, дошло е време да я сменим.

Връзката ни е неудовлетворителна? Да я прекратим!

Къщата ни навява лоши спомени? Да я сменим!

Градът ни потиска? Да го напуснем!

Добрият късмет идва, когато енергиите на тялото и ума се съединят, когато живеем в мир със себе и света, следвайки ритъма на Вселената и нейните закони. Късметът не е вън от нас, а е вътре в нас, част от нашата същност. Той е естественото състояние на отворения ум.Timothy Ferriss и неговата „The 4-Hour Workweek”, завладяха въображението на хората. Макар и лековато и повърхностно, даже наивно, това четиво съдържа една вдъхновяваща идея – да се освободим от натрупаните наслоения, от очакванията на околните от нас, от техните претенции и изисквания да бъдат господари на живота ни, на душите ни. Дори в масовата 40-часова  седмица е необходимо да има линия, отвъд която никой не следва да прекрачва в нашето пространство. На работодателят трябва ясно да се заяви:

„Стоп! Дотук. Разполагате с няколко часа дневно от нашето време. Една трета от денонощието е ваша, но останалите две трети са си наши. Долу ръцете от нашите 16 часа свобода и лекота!”

Остана ли нещо друго за разчистване?

Всъщност, всичко затормозяващо, всичко отвъд ВДЪХНОВЕНИЕТО, което е единствената, задължителна, неотменима, законна, полагаща ни се подправка в тъй наречения наш „Живот”.

P.S. Написах тези редове, за да ободря някой, който днес ми писа:

„Много тъга... Животът е несправедлив...чудя се как да се борим с него, какво да правим...или да не правим.”

Краткият ми отговор на този разтърсващ въпрос е:

Единственото, което можем да направим в този  наш тленен живот е -

ДА СЪЗДАДЕМ ЖИВОТ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИМ.

TELEGRAPHESE

Споделена смърт

Предсмъртно послание на обречен, който се сбогува с целия свят.

Публикувано: в YouTube.

Реакция: верижна, експлозивна.

Медийно отразяване: worldwide; детайли в отразяването - закоравели мъже плачат, трогнати от  думите на сбогуващия се с живота teenager.

Изпитвам смесени чувства. 

От една страна, всяка ранна смърт е трагедия. 

От друга, ридаещите закоравели мъже превръщат трагедията във фарс.

Какво друго е журналистиката, която „радва” окото в родния новинарски пейзаж, освен начин за насаждане на мисли и чувства. Противно. Пошло.

Какво е нормално да очакваме от журналистиката?

Факти. Сухи факти. Без излияния на романтично настроени репортерки. Без нахакания, преливащ от цинизъм и вулгаризми стил на журналиста, непукист.

Какво е добрата журналистика?

Отразяване: безцветно - безпартийно, безполово, с позоваване на проверени факти и източници.

За справка: репортажите на  най-добрите от най-добрите световни репортери.
 

Ърнест Хемингуей: по-известен като писател, отличен с Нобелова награда за литература за романа „Старецът и морето.” Блестящ журналист. Сравнява добрия журналистически стил със стегнато тяло, „без тлъстини, само кръв и мускули.”

Неподражаем майстор на картини от думи.

Пример: репортаж от конференция в Генуа, Италия 1922г.

                    “РУСКИ МОМИЧЕТА В ГЕНУА”

Торонто Дейли Стар: 24 април 1922г. Генуа, Италия:

...

„Вече всички са тук, освен руснаците. Залата е препълнена и тълпата се задушава от топлина, а четирите празни стола за съветската делегация, са четирите най-празни стола, които съм виждал. Всички недоумяват защо още ги няма. Най-после те влизат и си проправят път през тълпата. Лойд Джордж ги наблюдава напрегнато и върти в ръце очилата си.

Начело е Литвинов, с едро зачервено лице. На гърдите си носи голяма червена петоъгълна значка. Следва го Чичерин с неопределено изражение на лицето, брадичка и нервни ръце. Те примижават, заслепени от блясъка на полилея. Сред тях е Красин. Той има незабележително лице, грижливо подстригана ван-дайковска брадичка и вид на преуспяващ зъболекар. Последен е Йоффе. Той е с дълга, тясна лопатовидна брада и носи очила с позлатени рамки.

Множество секретари придружава руските делегати, а сред тях има и две, облечени в елегантни костюми момичета със свежи лица, подстригани а ла Айрин Касл. Те са най-хубавите момичета в залата на конференцията.

Руснаците сядат. Някой просъска за тишина, сеньор Факта открива конференцията и започва скучната поредица от речи.”

Ърнест Хемингуей,  „По телеграфа”

Статии и кореспонденции от четири десетилетия

превод от англ.език Красимира Икономова

Оставям настрана книгата с чувството, че съм била там, видяла съм хубавите руски момичета в задушната зала под ослепителната светлина на огромния полилей.

Машината на времето ме връща в моя век, пълен с дигитални чудеса и никаква свястна журналистика. 

Keith Haring's Imagery

Кийт Харинг е живял твърде малко. Като кибритена клечка, която е лумнала внезапно в тъмното, с ослепителния блясък на таланта, наричан още „гениалност”.

Какво е създал?

Например, това

И това

Също това

Ако не беше Гугъл, никога нямаше да разровя нета надлъж и нашир, за да открия, ето това

Какво значение има как се нарича стилът му, в какви училища е учил, в какви галерии е излагал и така нататък. 

Думи, думи, думи. Те ни казват какво да мислим. А това не ни е нужно. 

Важно е какво чувстваме.

Може би нещо шарено, закачливо, игриво, лудешко, забавно, тъжно. 

Все едно надзърнах в света на едно дете. 

Опитайте и вие. 

Springtime

Люлякови времена

Обувам летните маратонки, с дупки в плата за проветряване, слагам плеъра в джоба, включвам на random, пускам дребни в джоба /да купя портокали за сок на връщане/ и излизам навън. 

Вдигам поглед нагоре – синьото небе ме заслепява. Високо над главата ми се вие в полет голяма бяла птица. Дворчетата в квартала ме омагьосват с нацъфтелите всевъзможни цветя – бели, ванилови, жълти, кървавочервени, коралови, тъмновиолетови, почти черни, шарени, тънки и високи, ниски и кичести, с широки или пък заострени краища на цветовете... лалета, лалета, лалета навсякъде, където погледът ми се плъзга. 

Във въздуха се носи омаята на разцъфтели люляци. Леко сладък, деликатен, ароматът им докосва нежно сетивата, ефирно, мимолетно, красиво като флирт. Отминавам тези красоти и се шмугвам в гората. 

Бързам да изключа плеъра, за да не пропусна нищо от песните на птиците. А те днес са като полудели под тези ароматни, люлякови небеса. Извиват песните си с такава неудържима радост от близостта на слънцето, достигайки на моменти истерични височини. 

Тичам през гората. Краката ми са изпънати, ръцете прибрани в лактите. Едно две, едно, две ... Равномерните, летящи крачки, подреждат мислите ми в някакви стройни редици. Размишлявам за лекотата, която постепенно губим, затъвайки все по-дълбоко в тресавищата на анализиращия ум.

„Живей в мига!” – крещи всичко в мен.

Едно, две, едно, две ... Продължавам да тичам по чакълените алеи. Опитвам се да не мисля за нищо. Превръщам се в Божие създание, освободено от примката на ума. 

Тичам и ликувам с всичко живо под слънцето. Тялото ми крещи от радост.

„Жива съм. Имам тяло. Имам сетива.” -  мускулите ми се свиват и отпускат ритмично в ритъма на Вселената. Едно, две, едно, две ...

Люляците ухаят на обещание за слънце, топлина и наситени в зелено пейзажи.

„Ех, че чуден живот!” - би казала Пипи Дългото чорапче.

Looking For Inspiration

Ако търсите ...

Нещо за четене 

Препоръчвам ви свежата, с дъх на трева (не точно сено, разбира се) и мирис на твърде много изпит алкохол, скандалната изповед на една рок легенда, книга с простичкото и непретенциозно име LIFЕ (Живот). 

Казано с по-малко  думи – мемоарите на Кийт Ричардс, които се четат просто на един дъх. Няма такива мъже вече, уви. Както сами се определят Стоунс, „сбръчкани стари игуани с момчешки акъл.” 

Лошото момче Кийт, от върха на преживяните почти 70 години, ни представя своята откровена история за живота си все едно е в изповедалнята; сам със своите дела, - възходи и падения, в уединението на изповедта, където няма място за големи лъжи и греховете трябва да бъдат казани на глас, за да бъдат чути и опростени.

„Life” /Сиела 2012, превод Деян Кючуков/

Нещо ново за ядене

Честно, не съм го опитвала, но ми се видя интригуваща тази смес от французин музикант, неговото българско вдъхновение Мария и тяхната любов към шоколада, увита в златен станиол. Звучи като кулинарно приключение. Мммм, трябва да се опита. Непременно. 

Шоколад Гайо. Повече, тук:

Шоколад 

Нещо свежо за слушане

Ето тези симпатяги, звучащи малко като глезени градски момчета. 

Определено чаровни. Също и парчето.

WORLD BOOK AND COPYRIGHTS DAY

На днешния ден светът отдава своята почит към книгата и авторските права.

Let’s Party Hearty!

Казвам голямо, неоново, искрящо, възторжено

БЛАГОДАРЯ!

на всички писатели, 

затова, че са ни оставяли без дъх със своите истории - трогнати,  разплакани, очаровани, гневни, стоплени;

затова, че ни карат да мечтаем, да обичаме, да прощаваме, да ценим всеки миг от живота.

Какво е Творецът?

Кървящо същество, кълбо от нерви, вулкан от чувства.

Човек, който постоянно пита „Защо”? 

И разговаря директно с Бог. И отговаря на нашите милион въпроси от Негово име.

Писателят е Бог, маскиран като човек който пише думи.

Да отгърнем днес някои от любимите си книги.

„Изтръскай всички зрънца на Времето – по-едрите на вековете, по-дребните на годините, съвсем мъничките на часовете и минутите, а часовникът ги смила, безмълвно разпръсква Времето във всички посоки като ситен прашец, разнасян от студения вятър, за да покрие града навсякъде.”

Рей Бредбъри/ „Сбогом лято”

„Защото странстващ рицар без любима, е дърво без листа и плод, тяло без душа.”

Сервантес/ „Дон Кихот”

„Той пътува много. Позна меланхолията на параходите, утринният хлад при пробуждане под палатката, прехласването пред пейзажи и развалини, горчивината на мимолетните дружби. И се върна.”

Флобер/”Възпитание на чувствата”

„Моята майка е ангел, а татко ми – негърски крал. Наистина не всички деца могат да се похвалят с такива чудни родители.” – обичаше да повтаря доволна Пипи. – А когато татко си построи кораб, ще дойде да ме вземе и ще стана негърска принцеса. Ех, че живот ще бъде!”

Астрид Линдгрен/”Пипи дългото чорапче”

„Нощта се сгъстяваше, летеше редом, хващаше препускащите за наметалата, свличаше ги от раменете им, разобличаваше измамите. Когато Маргарита, облъхвана от прохладния вятър, отваряше очи, тя виждаше как се мени обликът на всички, литнали към своята цел. А когато срещу тях, от края на гората започна да се вдига кървавочервена и кръгла луната, всички измами изчезнаха, свлякоха се в блатото, нетрайните вълшебнически одежди потънаха в мъглите.”

Михаил Булгаков/”Майстора и Маргарита”

 

„Сух клон.

Гарван.

Есенна вечер”

Башо/ Хайку