SOUL & SPIRIT

Слагам слушалките на плеъра в ушите си.
Първо лявата. После по-дългата за дясното ухо. 
Не знам защо ги правят така, неравномерно дълги. 
Хайфистите казват, че било важно за звука. Така били проектирани, за всяко ухо. Доверявам им се. 
Приемам, че понякога и наглед еднакви, нещата могат да бъдат различни в невидимата си същност. 
Единственото, което искам, е да се настроя максимално добре, за да приемам всички възможни сигнали, които Вселената изпраща. 

Вече съм в гората, в моята гора. 
Глупости, гората не е моя. Това е просто най-близката гора до жилището ми. 
Най- зеленото омайно кътче, което ми е достъпно с десет минути ходене пеш. 
Мейси Грей пее в лявото и в дясното ми ухо Let You win. 

Замислям се дали винаги трябва да печелим надмощие над другите. 
Не е ли по-хубаво да оставяме понякога другите да печелят вместо нас? 
Един мъж ми разказваше веднъж как дядо му го учел да играе шах. 
И всеки път го побеждавал. Никога не му позволявал да спечели. Нито веднъж. Понякога имало сълзи.

Спомням си как моят татко ме учеше да играя на шах. 
И понякога, макар и много рядко, ме оставяше да спечеля. 
Тогава не разбирах победата си като проява на обичта на човек, който ми дава шанс да изпитам моментния триумф на победителя.

Някои позволяват на другите да печелят като губят битки нарочно. 
Други не.

Вървя по чакълената пътека в гората и се прехласвам от меката, нежна зеленина на дърветата и храстите. 
Мейси продължава да пее за своето великодушие, а моите мисли тръгват по нова пътека. 

Размишлявам за Великден, за саможертвата, за мъките и страданията. 
Кое в нас страда най-силно? 
Тялото, душата или духът? 
Първите две, мисля. 
Душа и дух са две думи за две различни неща. 
И на английски също ги различават– Soul and Spirit. 
Душата е същността на човека, онова което той съзнателно и несъзнателно подрежда в нея, като букет. 
Духът е Божественото в човека. 
Духът е величието на човека. 
Той не може да страда. 
Духът винаги тържeствува.

Затова и Великден за мен е най-величествения християнски празник. 
Защото олицетворява силата на духа. 
И тъкмо тази част в единството на Божественото, Духът, е онова което придава силата на Християнството. 
Именно заради него мога за миг да забравя безобразията, алчността и безчестието на „божиите служители на земята”.

Какво друго е пътят към Голгота ако не болезнен път в осъществяването на най-големите мечти? 
Постигнал ли е Божият син мечтата си да се жертва в името на спасението на човека? Да. 
Спасил ли е хората? 
Не. 

Мисля, че дори Бог не може да спаси никой, който не желае да бъде спасен. Написано да звучи като убийствена ирония, крилатото изречение-лозунг на Илф и Петров от „Златният телец” – „Спасяването на давещите се е дело на  самите давещи се!” всъщност е една сурова, кървава истина за живота. 

Спасението идва отвътре. 
Трябва да е силно като жажда, която непременно трябва да бъде утолена. 
Всеки ден ние трябва да спасим нещо, жертвайки друго. 
Да победим, или да оставим друг да победи вместо нас. 
Понякога трябва да оставим някой друг да победи. 
И това не означава непременно загуба за нас. 
Великодушието, саможертвата са победа на Духа.

The meaning of meaning

В живота на човека настъпва момент, когато подлага на съмнение всичко, което вижда, чува и усеща. 
Това е съмнение не в самите сетива, а в информацията, която те доставят на ума.

Какъв е смисълът да кажа това, след като никой няма да ме чуе? 
Отговорът е „Няма смисъл.”

Какъв е смисълът да отида на парти, след като няма да ми е забавно? „Няма смисъл.”

Какъв е смисълът да бъда добър човек, след като другите са лоши? „Няма смисъл.”

Какъв е смисълът да гласувам като всички политици са еднакви лъжци? „Няма смисъл.”

Какъв е смисълът да не хвърля фаса си на улицата след като всички останали ги хвърлят? „Няма смисъл.”

Какъв е смисълът да кажа истината, когато другите лъжат? „Няма смисъл.”

Какъв е смисълът да се трудя, след като с честен труд не се успява в живота? „Няма смисъл.”

Въпросите за смисъла на нещата ги задава ума ни. 
Същият този ум ни отговаря след като мигновено е обработил всички лъжи, разочарования, огорчения и горест, които сме складирали някъде в тъмния килер на душата си. 
Въпросът за смисъла се е родил с първата лъжа, която е отекнала в детската ни главица. И ако до този момент  сме били една безгрижна щастлива частица, която се носи ефирно в космоса, след раждането на въпроса за смисъла, мигновено сме натежали и сме се стоварили с всичка сила право на земята.

И така полека-лека стигаме до големия въпрос, въпросът на въпросите, въпросът за един милион долара
 – Какъв е смисълът на живота? 
Бам. Умът ни е сериозно затруднен с намирането на отговор. 
Ако се включи автоматичния отговор „Няма смисъл.” изпадаме в голяма беда. Горкият ум се поти, гърчи и с бясна скорост търси някакви клишета, с които да ни залъже. 
Семейството. Децата. Кариерата. Да оставиш принос към науката и други бла-бла-бла.

Животът няма смисъл. Смисълът на живота е самият живот. Това е най-блестящото хрумване на моя ум досега. Затова не можах да се сдържа и да не го споделя.

Но умът не мирясва дотук. 
Какъв е смисълът на смисъла?

Какво мислите?

ADIOS Facebook!

С този пост искам да кажа сбогом на Facebook като мрежа, от която имам нужда да изляза.

Искам също да кажа на всички мои скъпи Facebook-приятели, че казвам сбогом на мрежата, а не на приятелите.

Искам да се радвам на offline-присъствието на моите приятели.

Искам да изпия с тях чаша реално, топло и ароматно капучино; да ги прегърна, но не с виртуални, електронни прегръдки със снимки на сърчица, кученца с цветни герданчета и прочие sheets...

Мрежите винаги са ми изглеждали като ... мрежа. Нещо, с много видими и невидими нишки, в което се чувстваш като улов – омотан, оплетен, хванат. Като място, излизането от което изглежда трудно. В мрежата нищо не е истинско. Тя е измислена и напълно безполезна за приятелството. Нали не си въобразяваме, че любимата на всички ни Гага има истински 10 милиона приятели, толкова колкото са се абонирали за нейното мрежово приятелство. Хайде стига глупости!

Мрежата замества нещо истинско от което сме лишили.

Това е моят начин да подкрепя движението Slow Movement, което е за забавяне на темпото в побъркания от Updates, Upgrades и всякакви други видове Up’s наш свят.

Това означава, че харесвам домашно приготвения хляб повече от всеки друг, който ми предлага Billa; че намирам повече красота в меленето на кафе с метална кафемелачка с ръчка вместо с бутон; че умирам за зеленчуци, откъснати от градината, същите като онези от райската градина на татко; че намерената в парка детска кърпичка на мечета ме трогва повече от снимка, публикувана във Facebook.

Това е моят начин да изразя несъгласие с начина, по който Facebook записват и услужливо предоставят всякаква информация за нас на всеки, който има власт върху тях.

Това е моят начин да изразя любовта си към печатните книги с илюстрации и да кажа колко силно мразя телевизията.

Това е моят начин да продължа да харесвам себе си, а не виртуалното си огледало в социалната мрежа.

Това е начинът да продължа да харесвам приятелите си такива каквито са в действителност, със сенки под очите, с бръчки, без Photoshop.

За всички приятели, на които ще липсвам в мрежата, нека просто да ми се обадят, или да ми пишат. Може и по старомодния начин - с плик и марка.

До нови срещи на всички мои скъпи Facebook-приятели.

Блогът ми остава.

        

In Memoriam: John Lennon

За какво щеше да пише Джон Ленън ако беше жив днес?


Белият мъж, който обяви жената за негърът на света, би трябвало да изпита неудобство да напише думата „негър”. Просто думата днес не е политически коректна, според журналистическите клишета. Опитвам се да си представя какво би предизвикало честното му перо в днешни дни, в тези времена. Какво би го очаровало и какво разгневило?

Мисля, че би му харесало споделянето в Интернет, блоговете, електронната поща, Google, може би Ipod-а, триизмерното кино, плазмените телевизори, дистанционните с които управляваме всичко без да ставаме от дивана, пералните със сушилня, екологичните движения, видимият край на епохата на бензина и бензиновите хора, клубовете за защита на животните и аз не знам какво още...

Какво не би му харесало в нашия модерен високотехнологичен живот днес?Със сигурност няма да му хареса замърсената вода и храна, които поемаме ежедневно. Липсата на девствени гори и кътчета, останали незастроени от вездесъщи предприемачи. Няма да му харесат и бетонните крайбрежия и бетона в мисленето на политиците. Със сигурност щеше да напише нещо за екологичната криза в Мексиканския залив. Досещаме се какво би написал за замесените в катастрофата корпорации.

Какво ли би казал за музикалната дива Гага? Слава богу, че не доживя епохата Гага! Какво друго ни остава, освен да препрочетем отново стиховете му и да послушаме музиката му.

САКАТА ДУША
Джон Ленън

Лъскай чепици, костюмче носи,
готин изглеждай, разресвай коси
и зад усмивката скривай ти лик.
Няма да скриеш - не, не греша! -
щом си саката душа.

Слагай си маска и грим и цял век
се убеждавай, че и ти си човек,
връзка носи, ако щеш - и яка.
Няма да скриеш - не, не греша! -
щом си саката душа.

Котката ти има девет живота -
нейни са и деветте.
Твоят е само един,
кучешки твоят е, ама не на шега.
Мамо, я виж отвън!

И химни пей, и по черкви ходи,
и според кожата ми ме съди.
Прави се на мъж и живей във лъжа.
Няма да скриеш - не, не греша! -
щом си саката душа.

WHAT'S MUSIC GOT TO DO WITH IT?

Формата напълно облада съдържанието. Поне в музиката е факт.

Опитайте се да слушате Лейди Гага без да я гледате. Трудно е!

Стефани Джоан Анджелина Германота, известна под името Лейди Гага стана първата жива знаменитост с над 10 милиона почитатели във Facebook.

Какво точно представлява музикалното явление Гага?

Може би лудост без граници? Доскоро имах само подозрения за това, но те се потвърдиха триумфално от различни новини за самата Гага:

* Лейди Гага падна пред смаяните погледи на феновете си, пристигайки на Лондонското летище Хийтроу. Причината? Неимоверно високите платформи на обувките, върху които се беше покачила;
* Лейди Гага беше спасена от задушаване от служители на летище Хийтроу. Причината? Част от облеклото, представляваща жълта лепенка скоч, омотана върху участъци от тялото на звездата. Оказването на помощ се изразило в отлепяне и освобождаване от т.нар. дреха. Тялото й под пристегнатите участъци било посиняло от липсата на кръвоснабдяване;
* Лейди Гага отмени концерт в Индиана. Причината? Минути преди да излезе на сцената, колабирала в гримьорната си;
* Лейди Гага е постъпвала в болница шест пъти през изминалата година. Причината? Драстични диети. Поне така твърди бившия й мениджър
* Лейди Гага и поп-кралицата Мадона се сбиха в предаване по американската телевизия Ен Би Си в шоуто “Събота вечер на живо” и направиха зрелище пред очите на милиони американци;
* Лейди Гага позира в костюм, направен от дебели парчета червено сурово месо на корицата на японското списание Hommes Vogue. В облекло от същия материал тя се появи и на церемонията по връчването на наградите MTV Video Music Awards 2010. Идеята на „суровия” сценичен костюм била, че всъщност тя не била просто едно парче месо.

Най-новите идеи на звездата са още по-шокиращи. Направо некромански. За да направи изпълненията си по-зрелищни, тя замисля да изложи на сцената консервирани трупове за декор на концерта си в Лас Вегас през март следващата година.

Странностите на Лейди Гага са си нейна работа. И не съвсем. Истинската скръбна вест за музиката е, че тя си тръгна от MTV Video Music Awards 2010 с 8 от 13-те награди, за които бе номинирана. Рекордът все още държи Питър Гейбриъл с 9 награди през 1987 за революционното си видео Sledgehammer. Повечето от наградите на Гага са за видеото към песента Bad Romance - Видеоклип на изпълнителка, Поп видеоклип, Денс видеоклип, Режисура, Постпродукция и Видео на годината. Получи и награда за Най-добра колаборация за песента си с Бийонсе.

Какво общо има с музиката това? Почти нищо. Може би всъщност става дума за видеоявление. Това звучи успокоително.

ANTI-SPAM or PRO-SPAM

"НЕПОИСКАНО ТЪРГОВСКО СЪОБЩЕНИЕ", ДРУГОТО ИМЕ ЗА SPAM

Спомняте си филма Glengarry Glen Ross с Ал Пачино, Алек Болдуин и Джак Лемън за търговските агенти, които трябваше да продадат невъобразимо количество застраховки на хора, чийто единствен грях е доверчивостта, примесена с наивност. Населението като клиенти беше разделено на райони. Най-добрите райони със списък на адреси с потенциални клиенти се раздаваха на „отличниците”, агентите с най-много продажби и приходи за компанията. Наградата за най-успешния търговец? Един страхотен, лъскав, чисто новичък Cadillac Eldorado.

Днес, в дигиталното хилядолетие, продажбите не са се променили съществено. Добрият стар директен маркетинг отново е актуален. Променило се е единствено средството за комуникация. Вместо директно позвъняване на вратата, пълнене на пощенските кутии с брошури или по-дискретното позвъняване по телефона, търговските агенти днес ни атакуват по личните и професионални мейл-адреси. Откакто личните ни данни се превърнаха в стока, търгувана под формата на списъци, които се продават на маркетинговите компании срещу солидно заплащане, положението се влоши драстично. Виртуалните ни пощенски кутии бяха направо взривени от десетки и стотици мейли, предлагащи ни Виагра, медикаменти, ъпгрейд, доставка на обяд за пет лева, махане на брадавици с лазерни технологии, курсове по грънчарство, ускорени уроци по ръченица и какво ли още не.

Спамърството се превърна в професия. Платена. Положението стана толкова неудържимо, че правителствата спешно приеха закони за ограничаване на пороя от нежелани реклами и търговски оферти, обединени в кратката думичка spam. Нормите, които трябваше да решат проблема, или поне да го редуцират в поносими размери станаха известни като „анти-спам разпоредби”.

България не остана по-назад и също прие своите норми със Закона за електронната търговия. Вместо да реши проблеми, българското анти-спам законодателство практически създаде проблеми, но на „добрите”, на жертвите на спама. Ето и малко примери за най-безумните разпоредби.

„Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя”.

От цитираната разпоредба не става ясно дали с написването на НЕПОИСКАНО ТЪРГОВСКО СЪОБЩЕНИЕ (НТС) в полето Subject на мейла, търговецът се оневинява. Тъкмо поради тази двусмисленост и мъглявост на разпоредбата, спамът се унифицира като НТС и плъзна с нова сила към пощенските ни кутии.

Следваща проява на законодателно вегетарианство:

„Чл. 6. (4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие”.

Именно този текст роди и прословутия бисер на адвокатската мисъл, добавен като гарнитура в мейлите за директен маркетинг:

„Съгласно Закона за електронната търговия този мейл е непоискано търговско съобщение. Вашият адрес е взет от публичното пространство. Ако не искате да получавате писма от нас, върнете писмо с тема "UNSUBSCRIBE".

Особено ме забавлява онази част с „публичното пространство”, каквото и да означава това.

Другата законодателна приумица, която докарва до лудост е свързана с онзи злополучен регистър към Комисията за защита на потребителите (КЗП) с дългото и скучно име ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ЕЛЕКТРОННИТЕ АДРЕСИ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПОЛУЧАВАТ НЕПОИСКАНИ ТЪРГОВСКИ СЪОБЩЕНИЯ. Противно на нормалната логика на нормално мислещите хора, вместо в регистъра да се регистрират изключенията, т.е шепата фирми или ЮЛ, които желаят да получават спам, пардон, непоискани търговски съобщения, регистърът трябва да отбележи онези, които не желаят да ги спамят. Ами физическите лица? Какво да правят нещастните физически лица като за тях няма предвиден регистър, в който да се запишат? Ами, да станат незабавно юридически лица вместо физически такива.

Какви проблеми със спама се решиха с този закон? Никакви. Разпоредбите за т.нар. „непоискани търговски съобщения” в ЗЕТ на практика легализираха нежеланите съобщения.

За сведение, България далеч не е сред най-засегнатите страни от проблема spam. Не е дори в първата десетка. По данни на Sisko Systems за 2009г. в първата тройка влизат Бразилия – 7.7 трилиона SM (Spam Messages), САЩ – 6.6 трилиона SM и Индия с 3.6 трилиона. Един трилион е равен на един милион милиона и се изписва ето така – 1 000 000 000 000.

BLOGS ARE...

За какво са блоговете?

Най-вече за задоволяване на графоманските ни наклонности и вроденият интелектуален инстинкт за публична изява.

Какви блогове се четат най-често?

За политика – темата винаги е привличала вниманието на най-широките маси. И в най-затънтеното родопско село да отидете, винаги можете да разчитате на тази тема, за да завържете разговор с местните. За сведение, това е валидно не само у нас. Бабите в Малта или в съседна Македония, също са много ентусиазирани на тема политика и с удоволствие сами я подхващат след като ви упътят за супермаркета.

Кулинарни – хапването винаги е с приоритет. „Оставете ме на мира с вашите глобални проблеми! Искам само да ям, ям, ям.” Какво друго е по-важно освен яденето? „Моята рецепта е най-хубава, най-здравословна, най-красива”. „Не, не, чакайте аз да ви кажа как се прави това”, пишат Анито, или Нелито по форумите на кулинарните блогове. И все пак, кулинарните блогове са много хубаво нещо. Нека се множат!

Рекламни – като допълнение към професията, или заниманието, което е източник на доходи на блогъра. Тук се наблюдава голяма поляризация – блогърът разкрива своите специфични професионални познания, опит и наблюдения с всеки, който пожелае да прочете за това. Тези блогове съдържат сочна сърцевина и богато хранително съдържание за вечно гладния за идеи и познания ум. Другата разновидност на тези, са блогове, създадени с рекламна цел, която така и не постигат. Кухи, празни откъм съдържание и идеи, визуални пространства, запълнени с думи, които се удрят една о друга и така и не успяват в крайна сметка да се подредят стройно в някаква мисъл или значимо съдържание.

Класически графомански – идеята е „Обичам да пиша и ще пиша, пък дори и да нямам какво да кажа. Ще го напиша това дето си го мисля, пък да става каквото ще.” Намирам го за напълно безобидно и безвредно занимание за свободното време. Живеем в свободен свят, все пак. Нека всеки се изкаже. Да не би родните журналисти да пишат по-увлекателно, или по-правдиво, или по-смело да излагат идеите си. Не мисля. Има блогове на неизвестни автори, които са значително по-интересни за четене от повечето ежедневници с високи тиражи. Привличат погледа със  спонтанността на реакциите по широко обсъждани теми, а понякога тъкмо с неочаквани теми.

Маняшки – от мания, обсъждат теми от любими мании по коли, мотори, музика, технологии и джаджи. Полезният им коефициент е толкова по-висок, колкото е по-висок коефициентът на полезни знания и умения на блогъра. Харесват ми заради ентусиазма и свободния обмен на идеи и ноу-хау. Маняците в умерени дози са интересни по принцип.

Чисто търговски – Блогърът подхвърля малка примамка по интересна тема и тъкмо да навлезеш в същността на нещата и хоп следва „любимото” съобщение – „Повече информация, можете да намерите в моята нова книга по темата, която може да закупите от Amazon.com само сега с 5% отстъпка.” Следва линк и клик.