Какво е вода?

 Две млади рибки плували заедно и срещнали по-стара риба, плуваща в обратната посока, която им кимнала и казала:

„Добро утро, момчета. Как е водата?”

И двете млади рибки поплували малко и тогава се спогледали и едната казала:

„Какво, по дяволите, е вода?”

Дидактична притча от реч на Дейвид Фостър Уолъс,

произнесена през май 2005 г. пред дипломантите на 

Кениън Колидж, Охайо

Прочетох цялата реч на американския писател и най-сетне намерих отговор на въпроса:

С коя известна личност бихте искали да обядвате срещу определена сума?

Доскоро нямах фаворит. И ето, прочитайки мислите на Уолъс, без колебание реших, че той е Човекът с когото умирам да поговоря с цената на най-скъпия обяд в живота ми. Желанието ми, уви, е неизпълнимо поради факта, че Д.Ф. Уолъс вече не е между живите.

Това ме натъжи много. Замислих се за какво бих си говорила с него. Направих списък  с въпросите, които бих му задала.

1. Къде е мястото на човека в хранителната верига – храна за какво или за кого са човеците?

2. Защо всички хора, без значение на раса, народност, имотност сме толкова нещастни?

3. Може ли да бъде щастлив човек в една жестока, хищна вселена?

4. Какво  е водата за рибите и животът за хората?

5. Има ли някаква висша идея, която е по-важна от живота на всеки от нас?

И така нататък...

Знаейки, че Уолъс се е самоубил, осъзнах че моите въпроси не са лично мои, а въпроси, които и други хора, вероятно повечето хора си задават.Отговорите не са ободряващи. Затова остават незададени, скрити в тъмните килери на съзнанието ни, което търси единствено покой. Тези въпроси не се обсъждат по радиото и телевизията. Това са въпроси табу.

Обикновено нашите мислоеми се запълнени с незначителността на ежедневието. Какво да купя за вечеря? Къде да отида през уикенда? В кое училище да запиша детето? И все неща от този род.

Вглъбеният ум не работи така. Той изследва всички девствени територии отвъд ежедневието. Също и ежедневието, но погледнато с хастара навън. Може дълго да наблюдава едно единствено нещо, да го обгърне отвсякъде и дори да се слее с него.

Вглъбени умове имат мъдреците. Също и поетите. И хората на изкуството и науката, чиито умове ги отвеждат в непристъпни места.

От всичките пет незададени въпроси, мисля че имам отговор само на последния:

Има ли някаква висша идея, която е по-важна от живота на всеки от нас?

Да. Има.

Животът.

С цялата му болка, жестокост, страдание, с всичкото това умиране постоянно пред очите ни на всичко, което се ражда и умира.

Животът, който събира мравката и слона, розата и бодила, смехът и плачът, слънцето и луната, вятърът и вълните...

Животът, който въплъщава необозримото чудо на сътворението, в което сме песъчинката, с която вятърът си играе ... на живот и смърт.

So Digitally!

Днес си купих едно списание.

От онези, напечатани на лъскава хартия. Тежи цял тон.

Да разкъсам целофана и да прелиствам бавно тежките страници

докато се излежавам с меко одеялце на дивана в съботния следобед 

е най-простият и достъпен за мен начин за релакс в дъждовните  уикенди.

Към този домошарски уют добавям и чашка черно кафе и черно като душата на дявола брауни с бадемови люспи и разбира се  full HD & relax music в YouTube.

Къде са дигиталните неща тук?

Търпение. Идват!

Накратко.

Не се получи по гореописания начин.

Всеки елемент от моята рецепта за приятно следобедно безделничене си беше на мястото с изключение на лъскавото списание.

Оказа се пълно разочарование.

Две  трети  - реклами на превзети, безумно скъпи боклуци, притежанието на които по никакъв начин не се вмества, поне в моята представа за щастие.

Текстовете – лигаво сладострастни въздишки по неземни богатства и красоти във вид на бижута, часовници, парфюми и прочее неща, които рано или късно омръзват…

A  статията - възхвала  за дъщерята на коняра, станала графиня фон не знам си коя след безумен галоп през половин дузина бракове с милионери и прочее щателно подбирани мъже, направо ме потресе.

До степен, че захвърлих списанието на пода.

Докато си губих времето, прелиствайки в търсене на нещо свястно за четене и гледане, кафето ми изстина. Забравих  и  за черните сладки.

За щастие,  пет минути по-късно напълно се прехласнах   в един сайт, отваряйки едно след друго видео с работите на един дигитален артист.

Въпреки резервите ми към модернистичното изкуство с всичките му инсталации, пърформанси и прочее визуализации и концептуализации, с ръка на сърцето признавам, че дигиталното изкуство все повече ме изумява и стъписва с неподозирания си начин на въздействие. Защото... Просто защото идеите оживяват пред очите ти. 

Такива преживявания наричам:

So Digitally!

Това е. 

Работите на Bart Hess, могат да се видят тук:

http://barthess.nl/index.html

Любимата ми e Digital Artifacts. 

Извън темата,  обратно в офлайн реалността днес,

на всички, които носят гордото име Георги

Честит Имен Ден!

на всички останали

Честит Ден на Храбростта!

Струва си да я отбележим и възхваляваме, защото

всеки ден

имаме нужда

от храброст

за да започнем и завършим 

поредната си битка.

Earth Day is Today

22 Април е Денят на земята (Earth Day)

Google услужливо ни напомня този факт с подходящи картинки.

Струва си поне един ден в годината да се замислим за Земята

- като наш вселенски дом;

- като почвата, която ражда и отглежда нашата храна;

- като въздухът, който дишаме;

- като водата, която пием;

- като горите, в които намираме прохлада и лек за уморените ни сетива;

- като място, в което слънцето ни огрява и стопля премръзналите ни души;

- като пръст, която приема телата ни след като душата отлети от тленната си обвивка.

Повече по тази тема съм написала, ето тук:

http://digitalmillenium.blogspot.bg/2012/02/mission-of-human.html 

Да помълчим и да помислим
“Какво направих аз за нашата прекрасна планета?”

Вместо отговор, можем да посадим едно дърво.

3rd March

Свободата?!

Този смътен обект на желанията.

Много думи и картинки се хвърлиха пред очите ни в медиите за 3 март.

Имаше и флагове, спуснати под прозорците.

Във въздуха се носеше усещане за напъпило национално самочувствие на един народ, който отчаяно се бори с комплекса си за малоценност.

Нищо от това не ме разчувства, нито докоснa святи чувства в сърцето ми.

Това се случи само веднъж. Не на 3 март. Не в България.

Нека ви разкажа.

Случи се в Истанбул преди няколко години.

Бяхме десетина българи заедно с още стотина посетители в прочутия нощен клуб “Ориент експрес”.

И ако си представяте разголени  танцьорки и пошла музика, ще трябва да се засрамите, защото не е това.

След изумителните народни танци, представящи народни обичаи, омагьсващият танц на дервишите и други подбрани забавления за туристи, в края на програмата, гвоздеят на вечерта е изпълнението на човека-глас.

Този забележителен артист изпълнява песни на всички народи, които се намират в локала.

България беше уважена с песента “Хубава си моя горо.”

И докато се усетя, видях и чух себе си и останалите ми спътници как извиваме глас, прави, застинали във вълшебен екстаз от красотата на нашата песен, от гласа на певеца и правилния му изговор на всяка българска дума.

Никога преди това не съм изпитвала по-голяма гордост от това, че съм от България.

Това се случи в страната на нашите петвековни поробители.

Нашето българско изпълнение, съпровождащо официална част от програмата беше аплодирано най-дълго от публиката, състояща се от швейцарци, американци, японци, сърби, чехи, тайландци...

Странно нали?

Националната гордост е чувство, което не може да бъде подправено, нито насилено. То е просто една завладяваща емоция, която те обзема тогава и само тогава, когато се почувстваш органична частица от единна, сплотена от някаква идея общност от хора, които наричат себе си “сънародници”.

Свободата пък, според мен, настъпва тогава, когато се освободиш от всичките си страхове и комплекси.

Тя не може да зависи от никакви дати в календара.

Нещо повече.

Тя не бива да се празнува или чества, защото, предполага се,

трябва да е

естественото състояние на духа на всяко живо същество.

Random Wisdom

Уорън Бъфет като ...

бюфет с хиляди чекмеджета и чекмедженца с мъдрости

Името му е познато дори на деца от предучилищна възраст в определени страни с определени стандарти за работа и живот.

С типично балканска подозрителност, доскоро възприемах споменаването на това име с лека досада. Понякога, дори с раздразнение, че човекът е от онзи тип, за който бабите ни биха казали “На всяка манджа, мерудия.”

Което си е самата истина – снимал се е дори в роля за 2 секунди в холивудска продукция.

“Но, защо? Защо името му е навсякъде, вероятно и в готварски книги” – не мирясва агностикът в мен.

“Може би, защото с това име може да се продаде всичко на света, дори лед на ескимосите и прах за пране на бездомни клошари с 2 лева в джоба!”

“Това е твърде елементарно, за да е цялата истина” – продължава да дълбае навътре и да развинтва гайките, неуморният ми ум.

Оставям моите скъпи читатели-приятели сами да си отговорят, след като прочетат по-долу няколко цитата на вездесъщия Уорън Бъфет, за когото всички си мислим, че знаем твърде много.

Но!

Всъщност ...

винаги, когато

отстраним -

очевидното, повтаряното до втръсване, маркетинговите номера, рекламните слогани, фотошопа от картинките и всичко друго,

което е -

създадено, ретуширано, украсено, прехвалено и наредено пред доверчивия ни консуматорски поглед,

с едничката цел –

да мислим каквото трябва за когото трябва

.... /краят на това безумно изречение е близо/,

едва тогава, имаме някакъв шанс да стигнем до най-тъмните глъбини на океана и да зърнем

истинският лик на нещата, каквито са – грозно, зъбато праисторическо чудовище или изумително красива русалка.

Цялата тази емоционална прелюдия може да се обобщи простичко, ето така:

Уорън Бъфет е личност, в съветите на която си струва да се вслушаме. 
Ето някои.

“Големите лични богатства в тази страна [USА] не са създадени в портфолиото на 50 компании. Създадени са от хора, изградили успешен бизнес.”

“Не можеш да направиш добра сделка с лош човек”.

“Невъзможно е да се откажеш от подписа си под един договор, затова обмисли всичко преди да го подпишеш.”

“Уолстрийт е единственото място, където хората пристигат с Ролс-Ройс, за да получат съвети от хора, които идват на работа с метрото.”

“Веригите на навика са твърде леки, за да ги усетиш докато не станат прекалено тежки да ги счупиш.”

“Ако принципите излязат от употреба, те престават да са принципи.”

“Когато търсиш да назначиш някого на работа, гледай за три качества:

честност, интелигентност и енергия. Но най-важна е честността, защото ако тя липсва, другите две качества ще те убият.”

“Щастието не е в парите.”

Цитатите са от книгата

“ДАО-то на Уорън Бъфет” от Мери Бъфет и Дейвид Кларк |

София, 2013 |        Изток – Запад