Meet the Robots

“Робот уби човек”.

Това не е цитат от роман на Азимов.

Това е съвсем истинска новина от 01 юли м.г. за робот, убил човек в един от заводите на Фолксваген в Германия. Работникът е бил част от екип, който настройвал стационарен робот, когато машината го сграбчила и блъснала в метална плоскост, според обяснението на говорителя на компанията.

Още един научнофантастичен сюжет се превърна в кърваво сурова истина.

“Хотел в Япония обслужва гостите си с роботи”.

Друга новина от миналата година.

Голяма част от услугите в хотел Хенн-на (“Странният хотел”), които се предлагат на гостите, се извършват от роботи.

“Роботът Надин започна работа в университет”.

Новина от първите дни на 2016г. Роботът Надин започна работа като рецепционистка в технологичния университет Нанян в Сингапур.

Следите ли тези новини?

Какви чувства предизвикват във вас?

За вашите, не знам.

За себе си, мога да кажа, че предизвикват безпокойство.

Не заради сръхтехнологичното ни битие.

Заради предчувствието, че не сме готови да съжителстваме с роботи.Особено с хуманоидни роботи.

Машината може да ни превъзхожда във всяко отношение, но можем ли да й поверим съдбата и живота си?

Много изтъкнати учени, творци и визионери споделиха на глас, че също са притеснени от този напредък на технологиите и се обявиха против масовото му приложение.

Изтъкнаха научни и морални причини за това.

И докато осъзнаем какво се случва, бизнесът неуморно завладява тази територия.

Както обикновено, без емоции и скрупули, нали това е само бизнес,  днешните конкистадори, корпорациите, тихомълком настъпват в сфера,  която правото все още не е обхванало с норми и рестрикции.

Светът, който познаваме е все по-неразпознаваем.

Колко време отделяте, за да се запознавате с вградените функции на своите устройства?

А с новите ъпдейти в операционните системи?

Замисляли ли сте се защо непрекъснато ни атакуват да преминем на следващата версия?

Има си причини за това.

Ето най-важните. Няма да ви харесат.

За да запазят водещи позиции на съответния продуктов пазар, kорпорациите се опитват да се задържат на върха с постоянно разширяване и добавяне на нови функции в своите топ продукти.

Друг фактор е необходимостта да се изчистят грешки чрез ъпдейти с нови и нови версии. Така един продукт в движение се привежда в онова състояние и характеристики, с които е рекламиран при пускането му на пазара.

Поради същите и други съмнителни с полезността си причини, предстои да наблюдаваме истинска технологична война за приложение на изкуствения интелект в бита.

Пазарът е относително нов и необятен. Липсват и държавни регулации.

Все добри новини за бизнеса.

Все по-лоши новини за homo sapiens.

Be Yourself!

Календарът е едно от нещата, върху които нямаме власт.

Също, не можем да заповядваме на природата – кога да грее слънце, кога да вали сняг.

Повечето хора приемат тези сурови истини без капка съмнение в тяхната безусловност. И примирено изживяват дните си до последния залез без нито веднъж да се опълчат или да се разбунтуват срещу тази конвенция.

“Какво да се прави? Така е било, е, и така ще бъде.” – категорични са всички здравомислещи.

Точка.

И все пак.

Ами само ако си представим ...

Не, не съм се побъркала, не говоря за вечен живот или за начин да накараме снегът да завали ей сега, в тази минута.

Говоря за всички неща с, които се примиряваме   или приемаме за даденост;

За съзнанието, че имаме ограничени възможности;

За ленивите убеждения, че всичко е такова, каквото е, и които ни тласкат да живеем впили нокти в съмнителната сигурност на рутината.

Примирението със статуквото е вид смърт за всяка мечта и надежда.

Сдобива ли се Пепеляшка с всичко, което заслужава да има?

Кристални пантофки, каляска и принц?

И още как!

Защо успява?

Защото се измъква от пепелта и приема предизвикателството да бъде принцеса, макар и до полунощ. И ако нямаше дързостта и куража да си върне кристалните пантофки и да бъде принцеса за цял живот, тя щеше да си остане и да остарее като Пепеляшка.

Приказката на братя Грим е просто една сантиментална история за силата на нонконформизма.

За щастие, има една реална, невнушителна  част от нашия биологичен вид, която никога не се примирява и не се уморява да задава въпроси, да изследва, да се съмнява. В тази достойна извадка от нашето човечество присъстват учени, изобретатели, творци, борци за свобода и ентусиасти, които прелитат над делничното като Питър Пан, превръщайки най-скучното събрание в приключение от Невърленд.

Тук идва и моето новогодишно пожелание

Никога да не се страхуваме -

Да се съмняваме

Да задаваме въпроси

Да изследваме света

И най-важното -

Винаги да бъдем себе си.

Кой знае какво можем?

Ние. Само ние и никой друг.

Остава само да проверим докъде можем да стигнем, търсейки отговора.

Нека и през Новата Година не спираме да търсим и намираме себе си.

Да бъдем!

Calm Your Soul

За тревожността на душата

Размисли в края на годината, допълнени със стиховете на суфита  Руми

Каква година!

Тревожна, смутна.

Белязана... с предчувствие за заплаха от  приближаващия край на нещо познато, което не e било непременно хубаво, но уютно предвидимо.

В последните месеци имам усещане за хаос.

Сякаш изнервен играч на шах гневно е преобърнал дъската с наредените за партия фигури и всички недоумяват какво ще стане сега. Ще има ли нова партия шах, кои ще са играчите, ще се играе ли въобще шах някога?

Към личните ни драми и ежедневни тегоби добавихме нови тревоги за това накъде върви света. Тревогите станаха твърде много.

Стига толкова!

Вместо да чета тревожни репортажи избирам да чета поезия и вдъхновяващи книги, да слушам музика, да гледам филми.

“За този свят от прах защо се тревожиш?”

На този естетически пир, каня всеки, който изпитва моя глад за най-добрата храна за духа да споделим това преживяване.

Ето и първото блюдо, изящно сътворено от персийския поет  Джелаледдин Руми

Ти се тревожиш твърде много

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Твърдиш,

че те зашеметявам.

За невинното главоболие тогава

защо се тревожиш?

Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.

За циклите на луната

и отлитащите години

защо се тревожиш?

Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,

аз те вълнувам.

За това, че Дяволът си играе с теб

защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Погледни се,

виж в какво се превърна.

Сега си поле от захарна тръстика,

защо ми показваш това сърдито лице?

Твърдиш, че те стоплям отвътре.

Защо е тогава тази хладна въздишка?

Ти изкачи покрива на Рая.

За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат

различни богатства.

За бедността

защо се тревожиш?

Ти си Йосиф,

прекрасен и силен,

непоколебим в своята вяра,

всички в Египет се опияниха

заради теб.

За онези, които са слепи за красотата ти

и глухи за твоите песни

защо се тревожиш?

О, душа,

тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.

Видя красотата си.

Видя златните си криле.

За всичко по-незначително

защо се тревожиш?

Ти си наистина

душата на душата, на душата.

Ти си сигурността,

подслонът за духа на възлюбените.

О, султанът на султаните,

за всеки друг цар

защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба

и влез в това приятно море.

Сега си в дълбоки води,

за изгарящия пламък на живота

защо се тревожиш?

Превод от английски: Мария Попова

Източник: public-republic