“A” like “Angel”

Хората на изкуството винаги са били загадка за мен. 

Магнетични, харизматични, понякога отровно демонични, космични... хора или извънземни същества? Не зная.

Обожавам техния поглед към живота – понякога слънчево жизнерадостен, друг път тъмночерен, напоен с драмата на нечовешката болка на човеците да преживеят поредния лош ден или пък с мъдростта на детето във всеки от нас, което превръща всеки ден в забавни приключения на чипонос нещотърсач на ... щастие.

Тази емоционална прелюдия е вдъхновена от второто име в моята секция за забележителни българи. Днес ми се иска да представя на милите ми читатели, Ангелина Цветкова, така както я видях или по-скоро, както тя ми се представи преди една година с нейния болезнен за нея случай за разрешаване, камъчето в нейните обувки, с които стъпва по земята като един вдъхновен от Живота, Творец ...

Първо, тя е прекрасна българка, която смайва с непринудена и естествена красота. Още от вратата виждаш, че влиза Художник и се притесняваш с какви очи ще те погледне ...

Второ, начинът, по който говори, издава вълнението, болката, която й причинява проблема, който й пречи да продължи да извайва своя вълшебен свят от метал, фантазии, сънища, мечти, надежди, всичко това оплетено в пленителни дантели-бижута.

Трето, оставам без дъх, когато разглеждам нейното изкуство, показано на света в хармония със задължителната поезия, която го е родила.

Дами и Господа, представям на Вашето внимание не художника, а поета, създал тези вълнуващи произведения 

Some day he'll come along,
The man I love
And he'll be big and strong,
The man I love
And when he comes my way
I'll do my best to make him stay.

Колко хубаво, е че все още съм на буквата „А”.

Колко ли още забележителни българи ще срещна и представя тук?

Да видим.

И накрая, задължителния музикален фон, благодарение на YouTube пардон ... Google

Enjoy ...

Get Back!

Да си върнем Родината!

Не е законосъобразно, нито прилично да агитирам когото и да е за каквото и да е.

Най-малкото за политика. Но.

Бих искала да заявя –

Ще гласувам!

Категорично. Убедено. Фанатично.

Ще гласувам за България и за всичко най-хубаво българско.

НЯМА ДА ГЛАСУВАМ ЗА:

Злобари

Комплексари

Тъпанари

Опортюнисти

Ревизионисти

Чекисти

Леви

Десни

Анархисти

Националисти

... и прочие политически боклук, който е станал такъв поради първичната си природа на отпадък, нещо - ненужно за каквато и да е употреба.

Красивата ни Родина се превърна в бунище от и заради хора с амбиции да управляват:

Парите ни

Душите ни

Мечтите ни

Утре можем да сложим край на тази национална драма.

Можем:

Да си върнем красивата Земя.

Да си върнем красивите Деца у дома.

Да спасим от изтребление скъпите ни Родители.

А след това?

Можем отново да мечтаем и да построим всички по-хубав свят.

Ние можем това!

Lifting Up

Случва се и на най-отчаяните оптимисти, които живеят в страната, където тревата, къщите, птиците, всичко е розово.

Случва се на всеки - да загуби вяра в хуманността, в смисъла  да отстояваш ценностите, които я утвърждават.

Това са онези „лоши чернилки”, които те връхлитат с или без причина.

При някои това отчаяние е толкова разтърсващо и безвъзвратно, че отнемат дори живота си.

При други, които не успяват да го преодолеят, ден след ден, отчаянието им се превръща в отрова, която убива околните, попарва като слана всяка светла мисъл, усмивка и порив за живот. Депресиращо е да общуваш с такива хора.

Тяхното лечение е работа на писателите, музикантите, художниците, които ни продават или просто подаряват своето вдъхновение, разкрасяват действителността с розови пейзажи, любовни сонети или просто честно ни казват, че светът е това, което виждаме, вкусваме, вдишваме.

Ни повече, ни по-малко. Но в него има всичко. И няма място за отчаяние.

И най-черните облаци отминават. След залеза, идва изгрева.След зимата идва пролетта, а после и щедрото лято ...

Познавате ли хора, които повдигат и най-падналият духом само с усмивката си?

Хора, които разсейват черните облаци с весела шега, с топла прегръдка или бонбон, изваден внезапно от джоба?

Срещала съм и продължавам да срещам такива хора. На най-неочаквани места.

Харизматични. Хора, които вдъхновяват и повдигат духа на по-малодушните.

Тези хора не са непременно художници или поети, нито някакви интелектуални титани, уморени да показват представлението си (произведенията си) на преситената от фокуси тълпа.

В тази галерия от лица има обаче и съвсем истински гении, какъвто несъмнено е Айнщайн.

Любопитно бе да узная, че на г-н Айнщайн са изпращали писма с молба за съвет много и най-различни хора.

Освен носител на Нобелова награда, автор на фундаментални научни теории, блестящ математик или просто един красив ум, Албърт Айнщайн е бил и харизматична личност, която е вдъхновявала много хора по света със своето остроумие и съпричастност към всички възможни проблеми в живота.

Педантично и отговорно, Айнщайн е отговарял на тези писма.

Едно от тях и други такива вдъхновяващи писма са публикувани в световноизвестния литературен блог на Мария Попова (една забележителна българка в Ню Йорк)  тук.

Писмото на г-жа Андерсън до Албърт Айнщайн съдържа въпрос за  смисъла на човешкия живот.

Отговорът на Айнщайн:

"На въпроса "Защо?" в сферата на човешкото е лесно да се отговори:  да създадем удовлетворение за себе си и за други хора. В сферата извън човешкото въпросът няма смисъл."

 По въпроса за смисъла на живота, ето още едно мнение от други блестящи умове: