Breathe Again

Нещата, които не ни убиват ... веднага 

Наричам нещата, които  ни убиват постепенно, ден след ден 

SOUL KILLERS.

Имате ли си такъв списък?

Признавам, че се сещам отвреме-навреме за този мой списък. 
Актуализирам го.

Прибавям + нови неща, които ме рушат отвътре и отвън.

Махам – бивши страхове.

Понякога в списъка ми се промъкват имена на хора, които безотговорно съм наричала „приятели”, а те са били обикновени, тихи убийци, с винаги зареден пистолет, готов за стрелба във всеки момент, когато трябва да се разстреля безмилостно някоя надежда или споделена щурашка идея.

Ето го и моят Soul Killers List, актуален към 01.12.2012г.

1.      Да живея с хора, които не обичам.

2.      Да работя нещо, което по някаква причина не ми харесва.

3.      Да слушам съвети от глупави хора.

4.      Да ме управляват тъпанари.

5.      Да съм подчинена, - на когото и да е.

6.      Да бъда на място, което не ми харесва.

7.      Да слушам насила музика, която ме дразни

8.      Телевизия, чалга, хартиени вестници и родни списания с изтипосани тъпи мадами, натруфени с шарени дрешки – категорично.

9.      Да ме боли главата, сърцето ми да спира без причина

10.  Да не мога да дишам ...   

От всичко изброено, напоследък, с най-висок приоритет, някак си, стана последното.

Тъжно е, че най-важно за мен стана да се събудя и да мога да дишам.

Да дишаме! 

Да дишаме дълбоко! 

Да вдишаме този свят с всичките му аромати и миризми  – очарователни и отвратителни. 

И нека всяка преграда между нашето ритмично дишане да се маха, да върви по дяволите,

защото ...

Просто ми пречи да дишам.

За Тони Бракстън да дишаш означава, да обичаш и да си обичан.

А за теб, читателю-приятелю?

....................................................

08.12.2012г, София

Благодаря на всички мои приятели, които се разтревожиха за здравето ми.
Благодаря за топлите думи на всички, които ми писаха.
Благодаря сърдечно и за грижовните съвети и препоръки за добри лекари.

Със сигурност тази добрина във вид на позитивна енергия свърши работа и вече съм забележително и видимо по-добре.

Голямо, неоново светещо, БЛАГОДАРЯ.

Жени

Macy Great

Какво може да се каже за Мейси Грей /Macy Grey/ с една дума?

Трудна работа.

И все пак …

Great, just Great.

Откакто дрезгавата Мейси прати по дяволите изискванията на менторите от звукозаписните компании и всички онези хорица от музикалния бизнес, които постоянно завиват болтовете на творците насам-натам, в зависимост от маркетинговите проучвания и прогнозните настроения на разни лигльовци какво им се слушало, или какво биха искали да слушат, евентуално?

(мили, Боже – така се прави комерсиалната музика),

та оттогава, Мейси започна да издава албуми като луда.

Това се нарича творческа свобода. Да излетиш като славей през капандурата, в мига, в който вратичката на клетката е забравена открехната...

Мисля, че нещо подобно се случи и с Мейси.

Обожавам я, тъкмо такава, - когато пее свободна, без задръжки, без навиване на болтовете според вкуса на... както писах по-горе.

А нейният глас, нейният талант са достатъчно могъщи, за да не търпят каквито и да е съображения или напътствания.

The Sellout, любимото ми парче от едноименния й албум.

и  You Are The Sunshine Of My Life 

 

NAIVISM

"Благоприличието в икономиката също е важно"

Не пиша за политика. Защото не я разбирам. Или защото, не искам да я разбирам.  

Но, …  

Never say never :)

Шест думи в статията за обръщението на германския президент Йоахим Гаук към мениджърите на среща в Берлин, привлякоха вниманието ми. 

От тези шест, две се заковаха в съзнанинието ми:

ИКОНОМИКА  и  БЛАГОПРИЛИЧИЕ

Странна смесица, какво мислите?

Възможно ли е лавината от несгоди, които се стовариха на раменете ни, или да употребя така удобната за политици, корпоративни царе в икономическата джунгла и обикновени наивисти, дума „криза” да е причинена тъкмо от липсата на благоприличие, на невъздържана алчност и лакомия за печалби, така присъщи за капитализма в най-дивия му първообраз.

Тази прямота на политика първосигнално ме трогна.

Но, второсигнално ме разтревожиха други негови думи, изразени в ентусиазирания призив за спасението на Добрия Стар Свят:

„Цивилизирането на алчността обаче може да създаде просветен капитализъм"

Употребата на думата „Капитализъм” ме изнерви.

Мислех, че той е вече минало.

Мислех, че вече градим нов свят. Прекрасен нов свят на споделяне и принос към общността, наречена „човечество”.

Мислех, че и аз съм една скромна, мъничка частица в този Нов Прекрасен Свят.

Явно никога няма да порасна достатъчно, за да се разделя с наивизма.

Не бива да забравяме:

Злото умира последно в адски гърчове, отнасяйки много, безкрайно много невинни животи, наричани бездушно в медиите „жертви на ...”

Пълният текст на статията за изказването на Й.Гаук, тук

Друго?

Минута мълчание за жертвите на ...

 

HOLOCENE

Днес ми се пише за музика.

Красотата на есенния ден ме докосна, подръпвайки някакви струни и фини настройки.

Говоря за онези усещания, които не бива да се описват с думи. 

Нито да се разказват. Нито съпреживяват.

Защото... това е съкровено преживяване между  Теб и Природата.

Това е разговор без думи -

С капките върху брезовите листенца, покрили като килим от старо злато виещите се пътеки по южните склонове на Витоша.

С бялото куче, което подтичва безгрижно пред стопанина си и без да му мигне окото  нагазва в дълбоката кална локва с дъждовна вода.  

С момчето с червени гумени ботуши, което лети надолу по огрения хълм с разперени ръце.

С двойката възрастни,  която ме подминава по пътя и виждам хванатите им ръка в ръка възлести ръце.

С бялата диря от два самолета, които са се разминали и очертали в лазуреното небе гигантски Х, написан сякаш с човешка ръка.

Някой нетърпелив трябва да попита вече:

"Къде е музиката във всичко това?"

Търпение. Идва. Почти зави зад ъгъла и ей сега ще се покаже.

Чували сте за Bon Iver и за тяхното парче Holocene, което бе номинирано за  Record of the year.

Думите са излишни и напълно неуместни. Само се отпуснете и  слушайте. С всички сетива, дадени ви от Господ.