Bulgarian Music As Inspiration

Последният ден от последния месец без буквата “р”. 

Слънцето грее милостиво, с мярка. Това лято си заслужи Нобелова награда за интензивно греене. 

Градът е притаил дъх в очакване на  новия сезон за учениците, студентите, театрите. Деловитостта дебне зад ъглите на заспалите улици. Последни лениви дни преди есенното нашествие на хора и автомобили.

И моят блог разкършва рамене след сковаващото всички мускули дълго лятно бездействие. Време е да се гримираме, време е да се костюмираме, време е за ... шоу. Завесата се вдига.

Какво по-добро начало от музиката, за каквото и да е? Към тази прелестна тема ще прибавя не една, а няколко чаени лъжички патриотизъм. И така, темата е 

  

Българската музика като вдъхновение за чужди музикални проекти 

Под българска музика навсякъде тук става дума за български фолклор.    

Стъписващ, омагьосващ, смразяващ, завладяващ, очароващ, спиращ дъха. 

Сто процента вдъхновение. Чист, български елексир.

Започвам с една от най-новите композиции, вдъхновени от българския фолклор. Вечната песен на Стефка Съботинова „Притури се планината” е почти неузнаваема в дъбстеп ремикса, който озвучава  продължението на успешната холивудска продукция Step up: Revolution. 

        

Драматичният музикален  мотив с вълшебния глас на Стефка Съботинова е вдъхновил и други филмови продукции – „Исус от Монреал” и „Лионците”.   

Думите са излишни за безспорно една от най-великите, вечни български песни.

Следваща спирка,  Куба. 

Роберто Фонсека, изумителният кубински пианист от новата генерация на Buena Vista Social Club, заместил легендарния Рубен Гонсалес, е изразил възхищението си от българската традиционна музика в композицията Bulgarian, включена във втория му самостоятелен албум Akokan (Сърце).

Виртуозното  изпълнение на кларинета е на Хавиер Салба. 

Фонсека е бил удивен откривайки, че има какво още да научи за музиката в малко известна страна като България.

Магическото звучене на българските гласове от трио Българка е вдъхновение за цяло съзвездие от музиканти - Джорд Харисън, Принс, Кейт Буш, Питър Гейбриъл и др. Участието им в новаторския албум на Кейт Буш Sensual World (1989) и особено изпълнението им като бекинг вокали в парчето Rocket's Tail , прави Янка Рупкина, Ева Георгиева и Стоянка Бонева световни звезди. 

Вместо с точка, завършвам тук с удивителна с този чувствен коктейл от български мотиви в изпълнението на Кейт Буш и Трио Българка!

Lightness

Спомняте ли си началните кадри от филма Форест Гъмп?

Започва с перце, което се носи във въздуха, пада и отново се издига. Лекотата, с която перцето се носи във въздуха е завладяваща. Защото... Въздухът и перото не си оказват натиск и съпротивление, а стават едно цяло, издигат се и падат в красив танц на две неща, създадени едно за друго. Всичко, на което оказваме натиск и съпротива ни отвръща със същото. Невидима, но осезаема, съпротивата винаги означава едно и също – неприемане.

А сега да си представим падането на един камък. И да се фокусираме върху сблъсъка му със земята.  Оооо, това боли. 

Да се носиш като перце през грапавите дни на живота, издигайки се и падайки с еднаква лекота, е изкуство или Дар Божи, както сме свикнали да наричаме началния капитал, с който е благословено идването ни на този свят.

Как се постига лекота?

С решително изхвърляне на всичко, което ни прави прави тежки и ни тегли назад и надолу. Освобождение на ума, на сърцето, тялото, дома, бюрото, от всичко ненужно. Ние наистина нямаме нужда от всички свои токсични мисли и спомени за отрицателни емоции и случки. Всичко, което претоварва съзнанието, погледа и тялото ни отнема от енергията и пречи на нашата лекота. На онази лекота, която ни е нужна, за да се движим с ритъма на Вселената като хармонична частица от нея.

Първо, мислите. Омразата, завистта, гнева, злобата са като отровни растения, които пускат корени надълбоко в сърцето ни и го умъртвяват. Умът трябва да отглежда само чисти и светли мисли. Сърцето трябва да е пълно с добри чувства.

После тялото. Трябва да е леко и свободно от всичко, което му тежи.

Ето, идва ред и на дома. Трябва да е подреден, чист, без излишни мебели, предмети и украшения. Бюрото в офиса не бива да е претрупано с книжа, саксии, папки, пепелници и пр.

Нека не  превръщаме живота си в претъпкан склад с ненужни вещи. Можем смело да изхвърлим всичко ненужно и затормозяващо – стари писма, вестници, списания, дрехи, мебели, сервизи, уреди, приятелства, връзки, натоварващи ангажименти и пр.

Работата! Затормозяваща, потискаща.  Значи, дошло е време да я сменим.

Връзката ни е неудовлетворителна? Да я прекратим!

Къщата ни навява лоши спомени? Да я сменим!

Градът ни потиска? Да го напуснем!

Добрият късмет идва, когато енергиите на тялото и ума се съединят, когато живеем в мир със себе и света, следвайки ритъма на Вселената и нейните закони. Късметът не е вън от нас, а е вътре в нас, част от нашата същност. Той е естественото състояние на отворения ум.Timothy Ferriss и неговата „The 4-Hour Workweek”, завладяха въображението на хората. Макар и лековато и повърхностно, даже наивно, това четиво съдържа една вдъхновяваща идея – да се освободим от натрупаните наслоения, от очакванията на околните от нас, от техните претенции и изисквания да бъдат господари на живота ни, на душите ни. Дори в масовата 40-часова  седмица е необходимо да има линия, отвъд която никой не следва да прекрачва в нашето пространство. На работодателят трябва ясно да се заяви:

„Стоп! Дотук. Разполагате с няколко часа дневно от нашето време. Една трета от денонощието е ваша, но останалите две трети са си наши. Долу ръцете от нашите 16 часа свобода и лекота!”

Остана ли нещо друго за разчистване?

Всъщност, всичко затормозяващо, всичко отвъд ВДЪХНОВЕНИЕТО, което е единствената, задължителна, неотменима, законна, полагаща ни се подправка в тъй наречения наш „Живот”.

P.S. Написах тези редове, за да ободря някой, който днес ми писа:

„Много тъга... Животът е несправедлив...чудя се как да се борим с него, какво да правим...или да не правим.”

Краткият ми отговор на този разтърсващ въпрос е:

Единственото, което можем да направим в този  наш тленен живот е -

ДА СЪЗДАДЕМ ЖИВОТ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИМ.